Поверия и суеверия за св. Константин и Елена

Константин и Елена: нестинарство и местни поверия

Празникът на свети Константин и Елена на 21 май е свързан с нестинарството и местни обичаи за здраве. В някои общности огненият обред се пази на 3 юни по стар стил.

Хората вярват, че нестинарите играят „за берекет“ и „за здраве“ – защото, както се казва, „огънят погарял всички болести“.

Старите хора са убедени, че от броя на играчите в жарта зависи каква ще бъде годината. Затова казват: „колкото повече нестинари излизат да играят през огъня, толкова повече берекет ще бъде през тая година“.

Смята се, че от жаравата ги пази иконата на светеца, която носят в ръце. Тази тайнствена сила обаче ги напуска през всички останали дни в годината.

Голям късмет очаква ергена, който хареса мома точно на празника – вярва се, че от нея ще излезе чудесна стопанка, която ще му роди синове.

Народът казва още, че прескочилият огъня ще се радва на здраве до края на годината.

В старите представи болестта най-често идва от зъл дух или от някаква бесовска сила, която се е вселила в човека. Ето защо и лечението включва плашене и гонене на вредителя, донесъл болестта или неразположението, или пък опити той да бъде умилостивен.

На празника хората отиват до аязмото, за да си налеят лековита вода и да измият лицето си – за здраве и красота.

Обичаят повелява на този ден да не се излиза на нивата, иначе светците ще се разгневят. Денят се смята за хаталия – лош и опасен. Земеделците го свързват най-вече със запазването на посевите от градушка.

Не е случайно, че из селата се повтаря: „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“ – и затова празникът се пази строго.

Има и поверие, че св. Елена крие градушката в ръкава на ризата си – по тази причина никой не работи нито у дома, нито на полето.

Именници