Стефановден – обичаи, поверия и забрани за Мръсните дни

Стефановден: семейни срещи и народни обичаи

Стефановден на 27 декември продължава коледния празничен цикъл. Срещите с роднини, посещенията при кумове и народните гадания очертават мястото му в българската традиция.

Традицията повелява на този ден да бъдем с най-близките си хора около трапезата, която задължително трябва да е отрупана с месни ястия и емблематичната за празника баница с месо. Поверието гласи, че на този ден „затваряме“ цикъла на отминаващата година и оставяме всичко там, започвайки нов период от живота си.

В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар това са дните от Коледа до Йордановден , когато се вярва, че се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората.

За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили.

Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. Забранени са и интимните отношения – вярва се, че дете, заченато през тези дни, ще стане лош човек или ще го залюби змей (змеица).

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.

От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използва и чесън, зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през Мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.

Именници

Стефан, Стефана, Стефания, Стефка, Стефко, Стефчо, Венец, Венцеслав, Венцеслава, Венци, Венцислав, Венцислава, Заприн, Заприна, Запрян, Запряна, Стамен, Стамена, Стан, Стана,

Покажи всички 78 имена

Станешко, Станиела, Станика, Станил, Станила, Станимир, Станимира, Станимирка, Станислав, Станислава, Станиш, Станиша, Стания, Станиян, Станка, Станко, Станкул, Станкуш, Станой, Станойка, Станойко, Станул, Стануш, Стануша, Станчо, Станьо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоилко, Стоимен, Стоимена, Стоичка, Стоичко, Стойка, Стойко, Стойна, Стойне, Стойно, Стойо, Стойчо, Стоя, Стоядил, Стоядила, Стоядин, Стоядина, Стоян, Стояна, Стоянка, Таньо, Таня, Цона, Цонка, Цонко, Цоно, Цончо, Цоньо, Цочо

Трапезата за празника

Рецепти за Стефановден

Вечеря

Баница с газирана вода

Порции: 4 порции
Общо време: 1 ч 35 м

Хапва ли ви се вкусна, приятна и лесна за приготвяне баница? Може би едно от най-големите предимства на тази, освен безспорно добрите й вкусови качества е, че е и доста лека. Опитайте я и ще се убедите сами.