Според поверието падналият хляб не носи беда, ако веднага се вдигне, целуне и изяде – иначе се обижда „божият дар“ и в дома идва недоимък.
Хлябът в българския дом винаги е бил свят – с него се посреща, с него се празнува, на него се кълнат. Затова изпуснатото парче не се оставя на пода и никога не се хвърля в боклука. Старите хора го вдигат веднага, духват го, целуват го и го изяждат, а ако не става за ядене, го дават на птиците или на животните.
Вярва се, че хлябът, оставен да се търкаля по земята или стъпкан, „се оплаква на Бога“ и тогава от къщата си отива берекетът. Затова в много семейства децата са учени, щом изпуснат филия, първо да я целунат и чак после да продължат да се хранят.
Поверието е преди всичко урок за уважение към храната и към труда, с който тя е изкарана: хлябът не се тъпче, не се рита и не се оставя на земята, дори когато е съвсем малко парче.
Поверия за трапезата и храната · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
