Според поверието ако нощем навън те повика глас по име, а не виждаш кой е, не се отговаря веднага – казват, че се отзоваваш едва на третото повикване.
Старите хора вярвали, че нощем навън бродят самодиви, таласъми и други нечисти сили и че те могат да викат човека по име, за да го примамят или заблудят. Затова, ако чуеш името си в тъмното, а не виждаш кой те вика, не бива да отговаряш веднага и да тръгваш към гласа.
Обикновено се казва, че трябва да изчакаш повикването да се повтори три пъти – истинският човек ще настоява, а лошото няма да извика трети път. Поверието е било важно за пастири, воденичари и пътници, които минавали нощем край гори, реки и воденици.
Днес то звучи като приказка, но мнозина още се усмихват на детския съвет на баба: „Не се обаждай, ако не знаеш кой вика.“
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
