Според българския обичай след заминаващия се лее вода, за да му „върви“ пътят гладко като вода и да се завърне жив и здрав у дома.
Когато близък човек тръгва на път, някой от къщи излива след него менче или чаша вода – на прага, по стълбите или по пътя, по който се отдалечава. Изричат се и пожелания като „Път ти чист“ или „Да ти върви като по вода“. Смисълът е, че водата е чиста, тече лесно и не се спира пред нищо – такъв трябва да бъде и пътят на тръгващия.
Водата се лее, след като човекът вече е излязъл, за да не го намокри, и той не бива да се обръща да гледа. В много села в нея се потапя китка здравец, а с такава вода са изпращали войници, гурбетчии и момци, тръгващи за далечна работа.
Обичаят е жив и днес – много майки и баби още изпращат така децата и внуците си, независимо дали заминават за съседния град, или за другия край на света.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
