Според поверието тръгналият на път не бива да се обръща назад, а изпращачите не бива да гледат дълго и да плачат след него, за да не му натежи пътят.
Щом веднъж си тръгнал, не поглеждай назад – така казват старите хора. Обръщането се тълкува като колебание: сякаш оставяш част от себе си вкъщи и пътят не те пуска да вървиш напред. Затова сбогуването се прави на прага, а после пътникът върви, без да се извръща.
Поверието има и втора половина – за изпращачите. Те не бива да гледат дълго след отдалечаващия се, докато се скрие, и не бива да плачат на глас след него. Вярва се, че сълзите и тежкият поглед „натоварват“ пътника и пътят му става труден. Затова близките често влизат в двора, щом човекът завие зад ъгъла, и излизат отново чак да излеят вода след него.
Подобно правило има и в сватбения обред – булката не се обръща назад към бащиния дом, когато го напуска.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
