Вярва се, че нож, оставен забит в хляба, „наранява“ хляба и носи кавги и беди в дома, затова след рязане ножът се оставя настрана.
Хлябът се почита като жив, като „божи дар“, затова и отношението към него е внимателно. Поверието забранява ножът да се забожда в питата или в самуна и да се оставя така. Казват, че така хлябът се „ранява“ и в къщата ще има кавги, нещастие или болест.
По стар обичай обредните хлябове изобщо не се режат, а се чупят с ръце – особено на празник и при гости. В обикновените дни хлябът може да се реже, но след това ножът се избърсва и се оставя до него, а не върху или в него.
Поверието е разпространено в различни части на Балканите и има и практичен смисъл: забит нож на масата лесно може да нарани някого, особено дете.
Поверия за трапезата и храната · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
