Българските имена: произход, значение и стари обичаи при кръщаване

Откъде идват българските имена

Всяко лично име носи в себе си малко история. В българските имена се преплитат езици и епохи – от прабългарските владетели до светците от църковния календар, от народната вяра в силата на думата до модата, наложена от политиката, литературата и телевизията. Зад тях стоят и семейната памет, и надеждите, които родителите влагат в бъдещето на детето. В тази статия ще разгледаме основните пластове в нашата именна система, двете големи групи по смисъл – пожелателни и защитни имена – и старите правила, по които се е избирало името на новороденото. Трябва да се има предвид, че за произхода на някои имена има само предположения.

Пластовете в българската именна система

Най-старите следи

Не винаги е възможно да се проследи със сигурност откъде идва едно старо име. Сред по-ранните влияния в балканската именна традиция личат латинските и романските.

Прабългарското наследство

Нов пласт имена донасят българите на Аспарух. За това как точно са звучали тези прабългарски имена и какво са означавали, знаем твърде малко. Прабългарски са имената на нашите ханове и боляри от времето преди покръстването и малко след него. Предполага се, че някои днешни имена – например Жоте, Пижо, Шоле – пазят в променен вид първобългарски, кумански или печенежки корен, но това остава хипотеза. През дългите векове на гръцко и турско владичество почти всички прабългарски имена изчезват от народната употреба. Някои от тях се връщат едва в по-ново време – по книжовен път.

Християнските имена

Голямата промяна идва с покръстването през 865 г. Тогава в България масово навлизат имената от православния календар. Дори княз Борис I приема второ, християнско име – Михаил. Новите имена са предимно с еврейски, гръцки и латински произход:

• Еврейските са взети от Библията и изразяват дълбока религиозност, вяра и стремеж към близост с Бога.
• Гръцките са най-многобройни, защото повечето светци произхождат от елинизираните земи на Източното Средиземноморие. Около две трети от светците и мъчениците в календара носят гръцки имена – у нас те са над 200, а заедно с производните и изменените форми броят им нараства няколко пъти.
• Латинските са разпространени предимно сред католиците. В България са малко и обикновено са дошли до нас през гръцки.

Постепенно всички тези имена добиват местно звучене и български форми.

Турски и арабски влияния

Имена от турски и арабски произход се срещат в различни общности в страната. В българската традиция са влезли и имена като Севда, Султана и Сърма, свързани с думи от този пласт.

Имена по мода и по повод

В определени периоди популярност придобиват имената на владетели и известни личности. Затова по самото име не може да се съди на колко години е човек.

Политиката също оставя следа. След Октомврийската революция у нас се появяват имена като Ленин и производното Владилен, по-късно – Сталин и Сталинка, а в годините на социализма дори Петилетка. Подобни имена понякога поднасят неприятни изненади на носителите си, особено когато историята все още не е дала окончателната си оценка за събитията и хората, на които са кръстени.

Литературата е друг богат извор. Още през втората половина на XIX век у нас се появява Геновева, а след нея – Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Олег, дори Пушкин и Чайка. Отделна любопитна група са имената, образувани от названия на предмети – Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

В последните десетилетия свой дял има и екранът. Първо киното, а после сапунените сериали правят модерни определени имена, особено в някои части на страната. Паралелно навлизат и чужди имена – заради смесени бракове, емиграция или мечта за живот в чужбина. Това обаче е тема за отделно изследване.

Две големи групи по смисъл

Според значението си българските имена могат да се разделят на пожелателни и защитни. Границата между тях не винаги е рязка, а и двете групи произлизат от една и съща древна представа – че изречената дума има магическа сила.

Пожелателните имена

С тях родителите сякаш изричат благословия – вграждат в името надеждата си за това какъв да бъде животът на детето. Ето основните теми:

• живот и здраве – Живко, Здравко;
• род и семейство – Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин;
• сполука в живота – Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен;
• сила и смелост – Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди;
• добър нрав – Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен;
• хубост – Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен.

Към пожеланието за красота се доближават и имената, които сами назовават нещо приятно и хубаво:

• цветя – Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан;
• билки и треви – Билян(а), Детелин(а);
• дървета и плодове – Елица, Калин(а), Явор, Ясен;
• птици – Гълъб, Пауна, Славея, Сокол;
• небесни светила – Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница.

Защитните имена

Защитните имена се раждат от същата стара вяра в силата на словото, но с по-тревожна цел. В миналото много деца умирали малки и когато в едно семейство първите рожби не оцелявали, родителите търсели име, което да опази следващото дете от ранна смърт. Ето основните начини, по които са се образували такива имена:

• От корена „стоя, трая“ – за да „остане“ и „трае“ детето: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян.
• От думи за нещо здраво, твърдо и не особено ценно – Камен, Кремена, Желязко.
• От названия на обикновени домашни вещи, на част от къщата или на ралото – Праго, Собел, Рукан.
• „Грозни“ имена, които да отблъснат лошите очи – Грозьо, Черньо.

Подхвърленото дете. Доскоро – само преди две-три поколения – широко се е практикувала и една символична „жертва“. Ако децата в семейството умирали или се родяло толкова слабо бебе, че родителите се бояли за живота му, рано сутрин го оставяли на улицата или край кладенеца и чакали да видят кой пръв ще го намери. Намерилият ставал кръстник и давал на детето своето име или име като Найден или Обретен. Ако пръв край детето минел не човек, а животно, родителите приемали, че такъв е късметът му, и можели да го кръстят дори Кравко, Кучкан или Песан. Вярвало се, че така проклятието е отклонено и детето ще доживее до дълбока старост.

Търсене на име. Друг начин да се пресече злата участ било да се даде име, каквото няма никой в рода и в околността – например някое много рядко християнско име. Понякога от израза „Търся име“ вземали първата дума и така се появявали имена като Търся и Търсена.

Защита от други беди. Според вярванията на нашите предци някои имена можели да предпазят и от друго нежелано – например от твърде многото деца. Когато в семейството се раждали само момичета, а родителите чакали момче, четвъртата или петата дъщеря кръщавали Доста, Достена или Стига, за да дойде след нея син. А ако децата ставали прекалено много, например десетото наричали Запрян.

Вярвало се, че силата на името пази човека цял живот – и от диви зверове, и от други беди. Тъй като вълкът бил най-опасният звяр в нашите земи, много разпространени станали имената Вълчо, Вълкан и Вълкана. Сходен смисъл се търси в имената Огньо и Огнян, а вероятно и в Куцар.

Когато чуждото име стане „наше“

Имената от еврейски, гръцки и латински произход, дошли с християнството, постепенно се приспособяват към българския език. Понякога хората свързват непознато чуждо име с някоя позната дума и така му дават нов смисъл. Типичен пример е гръцкото Тихон, което означава „щастливец“. От него произлизат Тихо, Тихол и Тишо, а ние днес ги възприемаме като свързани с „тих“.

Преводни имена

Някои български имена изглеждат като пряк превод на гръцки:

• Благородна – Евгения;
• Боголюб – Теофил или Филотей;
• Възкресия – Анастасия;
• Кръстьо – Ставри;
• Надежда – Елпида;
• Небесна – Урания;
• Спас – Сотир;
• Сребро – Аргир.

Случайни съвпадения по смисъл

За много други имена с български корен също има гръцки или латински с близко или дори същото значение. В повечето случаи обаче българските са се появили самостоятелно и приликата е случайна. Такива двойки са: Богдан – Теодосий, Божана – Теофана, Веселин – Иларион, Воин и Войно – Страти, Господин – Кирил, Желязко – Сидер, Живка и Жива – Зоя, Камен – Петър, Люба – Агапия, Мира – Ирина, Руса и Руска – Ксанта, Светла – Фота, Сретен – Тихон, Черньо – Мавро, а и много други.

Как българите са кръщавали децата си

Основното правило: подновяване на името

Според разпространената народна традиция първото дете получава името на бащините родители – момчето на дядото, а момичето на бабата по бащина линия. Смятало се, че то идва на света с „готово“ име и подновява рода. Второто дете носи името на дядото или бабата по майчина линия. Останалите деца кръщавали на някой близък роднина или на кръстника, който обикновено също бил от рода.

Изключенията

• Раждане на голям празник. Ако детето се роди на значим празник, получава името на светеца на деня. Така Христо Ботев, макар да е първороден син, е кръстен Христьо, защото се ражда на Коледа. Името на бащиния баща – Петко – подновява следващият му брат. На някои места за дете, родено на голям църковен или народен празник, дори измисляли ново име, което да напомня за празника.
• Починали баба и дядо. Ако те вече не са живи, родителите се чувстват свободни да изберат ново име още за първото дете. Същото се случвало и когато младите не се разбирали със старите и просто не харесвали имената им.
• Влиятелен роднина. Ако в рода имало богат или влиятелен човек – дори само познат – родителите понякога предпочитали неговото име пред това на по-близки, но бедни роднини.
• Имената на починали. Тук обичаите са противоположни. На едни места избягвали да кръщават на починал човек, на други смятали за дълг да подновят името на умряло братче или сестриче, на неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.
• Починал баща. Ако майката остане вдовица преди раждането, по традиция детето получава името на бащата.

Имена за спомен

Понякога родителите вплитат в името на детето собствени спомени и важни моменти. Ако двойката се е запознала на връх Вежен, синът може да се казва Вежен; ако годежът е бил на връх Вихрен – Вихрен. Така името става малка семейна история, която детето носи през целия си живот.