Свети Валентин – 14 февруари

Свети Валентин и Денят на влюбените

14 февруари е популярен повод за любовни послания и жестове. Разказите за свети Валентин и съвременният Ден на влюбените имат различни исторически пластове; празнуването днес често е светско.

Празникът носи името на един от двамата християнски мъченици на име Валентин, живели през III век. В началото той е стар римокатолически празник, а с романтичната любов започва да се свързва през Средновековието.

Милиони хора по целия свят празнуват на 14 февруари Деня на влюбените – денят на свети Валентин. Началото му се губи далеч назад във времето. В древен Рим на 15 февруари се чествали Луперкалиите – празник на изобилието в чест на Фавън, закрилника на стадата, наричан също Луперк.

Денят преди тях бил посветен на Юнона – римската богиня на жените, брака и майчинството. Тогава момите пишели любовни писма и ги пускали в голяма урна, от която мъжете после теглели по едно. По волята на боговете всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо му се е паднало.

Наричат 14 февруари още „Сватбата на птиците“, понеже се вярвало, че през втората седмица на втория месец от годината птиците си избират половинка. А сега – най-романтичното обяснение.

Романтична легенда за празника

През III век в Рим живеел лекар на име Валентин. Хората му казвали „гастрономическия лекар“, защото се стараел лекарствата му да са вкусни.

Горчивите билки смесвал с мед или мляко, за да не са толкова неприятни, а раните промивал с вино (баба ми можеше да научи нещо от него – щом се сетя за лютата ракия по ожулените си колене, и досега ми потичат сълзи). Свети Валентин бил и свещеник и живял във времето на император Клавдий II, който воювал непрекъснато.

Императорът трудно намирал нови войници и решил, че виновна е обичта на мъжете към жените и семействата им. Затова забранил да се правят годежи и сватби. Валентин обаче тайно венчавал влюбените и се молел за болните, които лекувал. Един ден при него дошъл тъмничар и го помолил да излекува сляпата му дъщеря.

Лекарят знаел, че слепотата не се лекува, но обещал да стори всичко по силите си, за да прогледне момичето. Приготвил мехлем за очите ѝ и ѝ казал да дойде пак след време. Минали седмици, а девойката все така не виждала. И тя, и баща ѝ обаче не губели надежда и продължавали да мажат очите ѝ. Един ден римски войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата му и го задържали заради вярата му.

Бащата на сляпото момиче искал да помогне на лекаря, но не можел. Успял само да му занесе мастило и хартия. Валентин написал на девойката прощално любовно писмо и само след няколко часа бил екзекутиран. Тъмничарят дал бележката на дъщеря си, тя я разтворила и вътре намерила жълт минзухар.

Писмото завършвало с думите „От твоя Валентин“. И станало чудо – момичето прогледнало. Затова и днес картичките се подписват така (истинското име не се изписва – получателят сам трябва да отгатне кой му е пратил валентинката). През 496 г. папа Геласий обявява датата на смъртта на светеца – 14 февруари – за ден на св. Валентин.

Според легендата, докато очаквал екзекуцията си в римския затвор, светецът се влюбил в дъщерята на тъмничаря и ѝ изпратил първата „валентинка“ – писмо, в което се кълнял във вечна любов.

Легенди за произхода на празника

Всяка година на 14 февруари влюбените по света си обещават вечна вярност и си подаряват цветя, бонбони и подаръци – все в името на св. Валентин. Но кой всъщност е този загадъчен светец и защо празнуваме деня му?

Животът на св. Валентин е обвит в мистерия. Католическата църква днес почита трима светци, наречени Валентин или Валентиний, като и тримата са били преследвани и измъчвани. През III век Римската империя преживява тежки времена под властта на жестокия Клавдий II.

Императорът отчаяно се нуждаел от войници за огромната си армия, но доброволци почти нямало. Той смятал, че римляните не искат да се разделят със семействата и любимите си, и затова издал декрет, с който отменил и забранил всички годежи и сватби. По това време Валентин служел като свещеник в Рим.

Двамата със св. Мариус помагали на християните мъченици, натъпкани в ужасните римски тъмници, а освен това тайно венчавали влюбени. Заради това св. Валентин бил задържан и императорът го осъдил на смърт – първо да бъде пребит с тояга, а после обезглавен. Докато чакал присъдата в затвора, Валентин бил подложен на нечовешки мъчения.

Една от многото версии на легендата твърди, че първата валентинка е изпратена от самия Валентин. В затвора той се влюбил в младата дъщеря на тъмничаря, която го навестявала и с топли думи облекчавала страданията му. Казват, че преди смъртта си ѝ написал писмо с подпис „Твой Валентин“ – израз, който използваме и днес. Светецът умира на 14 февруари 269 г., а през 496 г. папа Геласий обявява деня за празник на любовта в негова памет.

Друго предание разказва, че на 14 февруари в Древен Рим се почитала Юнона – богинята на брака и семейството. На другия ден, 15 февруари, идвал празникът Луперкалии. Младите мъже и жени живеели под строг надзор и доста откъснато, затова имали свои собствени обичаи.

Според един от тях момчетата изписвали имената на любимите си. В навечерието на Луперкалиите имената на римските девойки се пишели на късчета хартия и се пускали в делви. Всеки момък изтеглял по едно име и придружавал момичето през празника. Някои от двойките оставали заедно цяла година, нерядко се влюбвали истински и накрая се венчавали.

Колкото и мрачна и тъжна да е истината в легендите за Валентин, те безспорно подчертават обаянието на един състрадателен, героичен и дълбоко романтичен образ. Не е учудващо, че през Средновековието той е сред най-почитаните светци в Англия и Франция. Така св. Валентин става покровител на любовта и на брака.

Римската армия, която непрекъснато воювала, изпитвала остър недостиг на войници за походите си. Военачалникът бил убеден, че най-голямата пречка пред плановете му са браковете – женатият легионер мисли повече за това как да изхрани семейството си, отколкото за славата на империята. За да запази бойния дух на войската, императорът забранил с указ на легионерите да се женят.

Войниците обаче продължавали да се влюбват не по-малко от преди. За тяхно щастие се намерил човек, който не се побоял от гнева на императора и започнал тайно да венчава легионерите с избраниците им. Това бил свещеник на име Валентин от римския град Терни. Явно е бил истински романтик – най-много обичал да сдобрява скарани съпрузи, да пише любовни писма и по молба на легионерите да подарява цветя на дамите на сърцата им.

Естествено, щом научил за това, императорът решил да сложи край на „престъпната“ му дейност и Валентин бил осъден на смърт. Още по-трагично е, че Свети Валентин се бил влюбил в дъщерята на своя тъмничар. В навечерието на екзекуцията свещеникът ѝ написал прощално писмо, в което ѝ разкривал любовта си, и се подписал: „Вашият Свети Валентин“. Девойката прочела писмото, когато той вече не бил жив.

По-късно Католическата църква канонизира Свети Валентин като християнски мъченик, пострадал за вярата си, а през 496 г. папа Геласий обявява 14 февруари за Ден на Свети Валентин.

Църквата и празникът

През 1969 г., с реформата в богослужението, Свети Валентин е изваден от литургичния календар на Католическата църква – заедно с други римски светци, за чийто живот сведенията са противоречиви и несигурни. Впрочем и преди 1969 г. църквата не насърчавала празнуването на този ден.

Каквото и да е било, изглежда точно оттогава води началото си обичаят на „Свети Валентин“ да се пишат любовни послания и писма – т.нар. „валентинки“. Мнозина избират този ден и за сватба, вярвайки, че така любовта им ще трае вечно.

Масово „Свети Валентин“ започва да се празнува в Западна Европа през XIII век, а в САЩ – от 1777 г.

Традициите на Свети Валентин

Обичаят в този ден да се правят подаръци се засилвал година след година, а за някои се превърнал в изгоден бизнес. В началото на миналия век например американците изпращали на годениците си марципан, който струвал доста пари.

В Япония навикът на този ден да се подарява нещо сладко идва от подарък на голяма шоколадова фабрика. Японците празнуват Свети Валентин от 30-те години на миналия век и шоколадът и до днес е най-предпочитаният подарък. Там празникът дори прилича на „8 март за мъжете“, защото японските мъже вероятно получават повече подаръци от жените – бръсначи, лосиони, портфейли и други аксесоари.

Пламенните французи пък подаряват на Свети Валентин бижута, а в романтична Дания хората си пращат изсушени бели цветя.

Във Великобритания неомъжените момичета на 14 февруари стават още преди изгрев, сядат до прозореца и наблюдават минаващите мъже. Вярва се, че първият, когото зърнат, е мъжът на живота им.

Някои държави обаче празнуват Деня на Свети Валентин по доста особен начин. Например в Саудитска Арабия празникът дълго време е бил забранен от религиозната полиция, но от 2018 г. насам се отбелязва открито.

И в Русия е имало празник на влюбените, но не през зимата, а в началото на лятото. Свързвал се е с легендарната любов на Петър и Феврония.

През XVII век в нощта срещу 14 февруари момичетата варели яйца и ги слагали под възглавницата си с вярата, че така ще сънуват своя любим.

На св. Валентин повечето мъже продължават да се държат като истински кавалери – 91% от тях отварят вратата пред дамите.

Подаръци за Свети Валентин

В деня на св. Валентин ще се продадат над 1 млрд. рози.

Розите са символ на любов и мир, но и на война и забрава. Бялата роза говори за истинска и искрена обич, червената – за страст, жълтата е знак за приятелство, а черната – за раздяла. Неразцъфналата пъпка е обещание и надежда за бъдещето, а разтворената роза показва какво чувства човек в момента.

Ако розата е цвете на Афродита, богинята на любовта, то сладкото е знак за нежност и ласка.

Шоколадовите птиченца, които се подаряват на св. Валентин, крият по-дълбок смисъл. Вярването, че всяка птица си избира половинка на този ден, тръгва от английския поет Джефри Чосър през XIV век. Всъщност през февруари се чифтосват само яребицата, косът и дроздът.

Картички пращат 70% от празнуващите, 49% излизат с половинката си, 48% подаряват по нещо, 37% правят празнична вечеря у дома, 33% подаряват бонбони, 30% вечерят в ресторант и само 19% поднасят цветя.

Валентинки – картичките на Свети Валентин

Най-старата запазена валентинка е от херцога на Орлеан. През 1415 г., докато бил затворник в лондонска кула, той написал любовно стихотворение – „валентинка“ – на съпругата си във Франция.

Картички със сатенени панделки, перли и метални и стъклени украси са се продавали дори в годините на Стогодишната война.

Децата сами пращат над 650 млн. валентинки на учителите, приятелите и близките си.

Компанията „Hallmark“ прави 1330 различни картички за св. Валентин.

Любовната пейка (онази, която често рисуват завързана за Луната) първоначално е създадена за дамите с огромните рокли от Средновековието. Днес подобни пейки се продават навсякъде по света, но вече пригодени за влюбени двойки.

Според анкета почти 100% от запитаните биха предпочели за Св. Валентин картичка, направена на ръка, пред купена от магазина.

Пожелания за Свети Валентин