Сурвачка: какво означава всяка украса и как да я направим сами

Защо точно дрян

Сурвачката е малкото новогодишно „дърво“, с което децата потупват близките си по гърба и им пожелават здраве и берекет. Почти винаги тя се прави от дрян – и това не е случайно. В народните представи дрянът е дърво с особена сила: цъфти пръв, още в края на зимата, а плодовете му узряват последни. Ранният цвят се свързва с младостта, а късният плод – с мъдростта, която идва с годините. Така в една клонка сякаш се събира целият човешки живот.

Дряновата пръчка е и изключително жилава. Когато сурвакарят удари някого с нея, според старото вярване издръжливостта, здравината и жизнеността на дървото „преминават“ върху човека. Етнографите наричат това контактна магия. При сурвакането тя върви ръка за ръка със словесната – с благопожеланията, които децата изричат. Някои изследователи виждат в разклонената форма на сурвачката и образ на световното дърво, което в народния светоглед свързва земята и небето.

Как е изглеждала някога

В началото сурвачките не са се украсявали. Важното било да се намери клонка с възможно най-много пъпки, защото всяка пъпка означавала плодородие. Клончетата се извивали в два кръга – по-малък и по-голям, – така че пръчката да наподобява буквата „Ф“.

С времето украсата ставала все по-богата и разнообразна, а всяко ново нещо, вързано на клонката, получавало своето значение.

Какво символизира украсата

Сурвачката, наричана и сурвакница, е дрянова пръчка, чиито клонки са свити в полукръг и накичени. Ето какво носи всеки елемент:

• Нанизи от пуканки, царевица и други семена – изобилие и богата реколта на нивата и у дома.
• Червен вълнен конец – здраве.
• Сушени плодове и червени чушки – плодородие; лютата чушка се слага изрично „за здраве“.
• Стари монети – материално благополучие; златната паричка винаги заема най-горното място.
• Ябълка на върха – в някои краища се поставя като знак за плодородие, а според други тълкувания е библейски символ.
• Бяла вълна, чесън, тиквени семки, боб и царевица – също се срещат в украсата и допълват пожеланията за берекет.

Цветовете на преждата се различават в отделните краища на България и всеки от тях има свое значение.

Как да направите сурвачка стъпка по стъпка

Изработката е чудесно занимание за цялото семейство в последните дни на годината. Ще ви трябват дрянова клонка с няколко разклонения, червена прежда, здрав конец и игла, пуканки и други украси по избор.

1. Оформете основата. Свийте двете по-големи долни клончета и ги прикрепете към основата с червена прежда. Повторете същото с двете горни – така се получава характерната форма.
2. Увийте преждата. На различни места оплетете пръчката с прежда или вържете малки панделки.
3. Направете гирлянда от пуканки. Нанижете пуканките на здрав конец и опънете гирляндата между двата най-отдалечени края на големия кръг в долната част.
4. Добавете плодовете. Нанижете сушени сливи, ябълки и чушки и ги разпределете по клонките. Ако използвате боб и царевица, накиснете ги предварително, за да омекнат и иглата да минава лесно. Може да добавите и низ от малки фигурки от тесто.
5. Сложете паричката. Върхът е запазен за „златната“ монета. Ако нямате стара пара, изрежете кръгче от жълт станиол от шоколад.

Нека децата сами изберат украсите и обяснете им какво пожелание носи всяка от тях – така обичаят се предава нататък. Не се страхувайте да импровизирате – сурвачката, направена с децата, е най-хубава тогава, когато всеки е сложил на нея нещо свое.

Как се сурвака

На Нова година сурвакарят потупва леко по гърба всеки срещнат и му пожелава здраве, щастие и берекет. Най-известното наричане е:

„Сурва, сурва, весела година, живи-здрави до година, до година, до амина!“

Още идеи ще откриете в нашите стихчета за сурвакане.

Обичаят Сурва в първите часове на годината

С настъпването на новата година започват Сурваки. По къщите тръгват сурвакарите – групи от малки момчета или от ергени. И едните, и другите носят задължително сурвачки. Влизайки в дома, те благославят поред всеки от семейството, като започват от най-възрастния.

След хората идва ред и на животните. Сурвакат се добитъкът и всичко „живо“ в къщата – дори котката, кучето и пилетата. Вярва се, че благопожеланията пазят от беди и лоши срещи и носят успех във всяко начинание. Стопаните отблагодаряват сурвакарите с кравайчета, сланина, орехи и пари – като отплата за донесения в дома късмет.

По същото време момите имат свой обичай – ладуването, или напяването на пръстените. Те играят хора и пеят, а после всяка пуска в бяло котле с мълчана вода – донесена от извора, без да се проговори – свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка. Котлето нощува в градината под розов храст. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях „пръстенарка“ изважда един по един накитите и ги нарича. Така всяка научава какъв момък ще ѝ се падне.

В празничните дни кукерите и сурвакарите играят танци и изпълняват обреди за здраве и късмет. Според поверието злите сили се прогонват с огън, който хората прескачат за здраве.