Нова година: откъде идва празникът и кога я посрещат по света

Празникът на 1 януари

С 1 януари започва новата гражданска година – един от малкото празници, които се посрещат почти навсякъде по света. У нас той събира семейството около богата трапеза, баница с късмети и пожелания в полунощ, а на сутринта сурвакарите обикалят домовете. Навсякъде обаче празникът се очаква с нетърпение: още от началото на декември градовете светят, а в домовете и на работните места започва подготовката.

Датата, на която годината „се сменя“, съвсем не е била една и съща в различните епохи и култури. Затова историята на Нова година е всъщност история на календарите. Тя не дава едно общо обяснение за всички новогодишни обичаи, но показва колко различно хората са мерили времето.

Първата Нова година: Месопотамия

Според историците най-старото известно новогодишно тържество е в Месопотамия, през третото хилядолетие преди Христа. Там годината започвала в края на март – когато реките Тигър и Ефрат придошли и започвала земеделската работа. Началото на новия цикъл се отбелязвало с дванадесет дни шествия, карнавали и маскаради, а през празничните дни било забранено да се работи.

Как 1 януари става начало на годината

Римският календар и Юлий Цезар

Римляните броели годините от основаването на Рим. През 46 г. пр. Хр. Юлий Цезар наредил календарна реформа, според която годината има 365 дни и 6 часа. Новият Юлиански календар влиза в сила през 45 г. пр. Хр. и с него 1 януари окончателно става първият ден на годината.

Римляните смятали този ден за благоприятен за всякакви нови начинания. На него те принасяли жертви на Янус – двуликия бог на входовете и началата, който гледа едновременно назад към миналото и напред към бъдещето. От неговото име идва и названието на месец януари.

Григорианската реформа

С времето малката неточност на Юлианския календар се натрупала. През 1582 г. папа Григорий XIII въвел нов, по-точен календар, наречен на негово име – Григорианския. В него Нова година също се посреща на 1 януари и днес той е официален в повечето държави по света.

И той обаче не е съвършен. През годините са предлагани различни проекти за реформа – например година от 13 месеца по 28 дни, с отделни дни извън месеците, които да служат за международни празници. Нито един от тях засега не е приет.

Нова година в други календари

Гърция

В Древна Гърция годините се броели по олимпиади. За отправна точка служи юли 776 г. пр. Хр., когато се провеждат първите Олимпийски игри. Годината по правило започвала през лятото, но гръцките календари били толкова различни и объркани, че началото ѝ понякога се падало и в друг месец. Днес в Атина, както и навсякъде в Европа, тапите на шампанското гърмят в полунощ срещу 1 януари.

Китай

В Китай официално се използва Григорианският календар, но най-обичаният празник – Празникът на пролетта – и до днес се определя по традиционния лунно-слънчев календар. Затова той няма постоянна дата и се пада между края на януари и средата на февруари. С всяка нова година започва и годината на поредното от дванадесетте животни от китайския зодиак.

Япония

Цикълът от дванадесет животни е познат и в Япония. Там всяка година също минава под знака на един от символите – тигър, кон, заек, плъх, куче и останалите. Японците празнуват Нова година няколко дни – от 30 декември до 3 януари, а изпращането на старата година се отбелязва със 108 удара на храмовите камбани.

Индия

В Индия в миналото е имало около двадесет различни начални дати за летоброене, сред тях и годината на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия подготвя единен национален календар, съобразен със слънчевата година – 365 дни, а във високосните години 366. В него новата година започва на 22 март, а във високосна година – на 21 март.

Виетнам

Виетнамската Нова година се нарича Тет и се определя по лунния календар. Всеки лунен месец там започва с вечерта, в която на небето отново се показва тънкият сърп на луната.

Арабският свят

Ислямският календар започва летоброенето си от 16 юли 622 г. – преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина. Той следва лунната година, която е с около 11 дни по-къса от слънчевата. Затова мюсюлманската Нова година всяка година се измества и постепенно минава през всички сезони, без постоянна дата в нашия календар. Така за около 33 години тя обикаля цялата слънчева година и отново се връща към същия сезон.

Един празник, много начала

Колкото и различни да са датите, смисълът навсякъде е общ: да изпратим старото, да благодарим за преживяното и да посрещнем новото с надежда. Може би затова Нова година остава един от най-обичаните празници – независимо дали я чакаме с часовник в ръка, със сурвачка или със звън на камбани.