Сценарият на съня: как очакванията пишат сънищата ни

Сънят като игра по сценарий

Според този възглед сънуването много прилича на будния живот. Всичко, което се случва насън, е игра по сценарий, а сценарият се избира от душата. Когато разумът спи дълбоко, ние сънуваме, но после не помним нищо – тогава душата се носи свободно из „пространството на вариантите“ и никой не може да каже къде е била.

Сънищата, които помним, идват в моменти, когато разумът само дреме. Той не командва, а наблюдава отстрани, като зрител в киносалон. Нищо не измисля сам – просто възприема онова, което душата вижда в нереализираните участъци от пространството на вариантите.

Как зрителят пренаписва филма

Тук идва най-интересното. Разумът-зрител не е безучастен. Той преживява видяното, а преживяванията му се предават на душата, която мигновено се пренастройва към участъка, съответстващ на тези очаквания. Така сценарият се пренаписва в движение. Декорите и героите веднага се приспособяват към промененото действие. Въображението участва, но само като източник на идеи – като искра, която подпалва сцената.

Пример: насън ви минава мисълта, че някой е враждебен към вас – и в същия миг той наистина започва да ви заплашва. Но ако мнението ви се обърне, врагът също толкова бързо става приятел.

Котето пред огледалото

Добра илюстрация е малко коте, което за първи път вижда отражението си. Отначало то просто наблюдава с любопитство. После вдига лапа, отражението прави същото, и котето решава, че има опасност – настръхва, напада, отбранява се. След миг отскача назад, вижда смешната поза насреща и настроението му става игриво. Котето непрекъснато пренаписва собствения си сценарий, без да разбира, че се бори със себе си.

Спящият прави същото. Котето не знае, че гледа отражение. Човекът не знае, че сънува.

Огледалото и изражението ни

Има и още по-близък пример. Забелязвали ли сте, че когато се погледнем в огледало, лицето ни веднага приема различно изражение от обичайното? Промяната е толкова бърза, че дори не я усещаме. Причината е в навиците и желанията от детството – да изглеждаме по определен начин. Достатъчно е да кажете на разплакано дете, че е грозно, когато плаче, и лицето му моментално ще се промени. Възрастните също гледат отражението си с някакво очакване – „харесвам се“, „как изглеждам днес“, „не се харесвам“ – и изразът им се нагласява съответно.

Според учението разликата между огледалото и съня е само в това кое намерение работи. Пред огледалото действа вътрешното намерение – човек сам, съзнателно или не, променя лицето си. В съня действа външното намерение – то, независимо от волята ни, нагласява поведението на целия свят наоколо според нашите преживявания и очаквания.

Вътрешно и външно намерение

Двете понятия са ключови в тази система:

• Вътрешното намерение се опитва пряко да въздейства върху света – да го накара да се подчини.
• Външното намерение не се бори със света, а му позволява да се подреди според намерението.

В съня собственото ни поведение се направлява от вътрешното намерение, а всичко останало – от външното. Нашата представа за това как биха постъпили другите е само първоначалният тласък. Останалото се случва от само себе си.

Защо насън вярваме и на абсурдите

От тази гледна точка става ясно защо насън почти нищо не ни учудва. В съня може да се случи само онова, което сме способни да допуснем – нищо, което не се побира в главата ни. Но тъй като спящият е едновременно сценарист и режисьор, и най-нелепите обрати му изглеждат естествени. Разумът дреме, а подсъзнанието не изключва нищо.

През живота си човек поема огромно количество информация – от външния свят и от собствените си фантазии. Разумът отхвърля голяма част от нея като нереална. Тя обаче не изчезва, а се складира някъде като в заключен килер. Подсъзнанието има ключ. Нощем душата тихо влиза там и, скрита от разума, пробва всевъзможни странни сценарии. Повечето никога не се осъществяват в действителност, защото са нерационални и изискват твърде много енергия.

Сбъдват се най-лошите очаквания

Колкото и случаен да е изборът на душата, разумът вижда сцената и я коригира според своите страхове и надежди. Учението твърди, че най-лесно се сбъдват най-лошите очаквания – точно онова, от което се опасяваме. Затова в кошмара преследвачът винаги ни настига, а изпитът винаги е на предмет, който не сме учили.

Според тази школа и наяве е подобно: с голяма вероятност получаваме това, от което се страхуваме. Разумът може с усилие на волята да задвижи вътрешното намерение. Външното обаче не изпълнява заповеди. То се появява само когато душата и разумът са в единство. Насън разумът дори не забелязва, че външното намерение работи, защото не контролира нищо.

Будните също сънуват

Една от най-смелите мисли на това учение е, че сънят в известен смисъл продължава и наяве. Насън човек може да бъде погълнат от най-безсмислената игра, без да си даде сметка колко е абсурдна. В живота става нещо подобно. Всяка затворена общност – професионална или по интереси – с времето развива свои думи, правила и ритуали, които на страничния наблюдател изглеждат странни.

Ниската критичност наяве е в основата и на внушението. Когато някой ни накара няколко пъти поред да кажем „да“, ние губим бдителност и започваме да вярваме, че всичко е наред. Мнозина буквално спят в движение – особено когато ден след ден вършат едно и също.

Дори в разговор човек е потопен в играта. Разбира какво става, но не може да прецени положението отстрани, защото играе, а не гледа. Всеки футболен запалянко знае по-добре от играчите как трябва да се изпълни ударът – докато не излезе на терена сам.

Да слезем в зрителната зала

Хипнотичното внушение е крайната степен на този „сън наяве“. Но в една или друга степен всички спим, докато сме на сцената. В този миг можете да се сепнете и да си кажете: „Виждам какво правя и какво става около мен.“ След малко обаче някой човек, проблем или новина ще ви погълне отново и ще „заспите“.

Събуждането според учението става, когато слезем от сцената в зрителната зала – тоест когато погледнем на собствената си роля отстрани. Това не означава да спрем да играем. Продължаваме да казваме нужните думи и да спазваме правилата, но вече осъзнато, с вътрешна дистанция и трезва преценка.

Осъзнатото сънуване

Тук е и разликата между обикновения и осъзнатия сън. В обикновения сън сънят „се случва“ – външното намерение работи без нас и ние не можем да направим нищо. В осъзнатото сънуване човек слиза в залата и започва да ръководи сценария. Външното намерение пак не се подчинява на волята, но поне не ѝ се противопоставя: разумът дава свобода на душата и в замяна получава нейното съгласие. Именно това единство, според школата, пробужда външното намерение.

Наяве осъзнатостта ни е по-висока, отколкото в съня, и е достатъчна, за да управляваме вътрешното намерение. За външното обаче, както в съня, така и в живота, е нужно едно – да се събудим.

Дали ще приемете тази картина на света, или ще я гледате като любопитна метафора, тя дава полезен повод за размисъл: какви очаквания нося аз в сънищата си? Ако искате да разберете какво ви показват образите от тях, потърсете ги в съновника.