Съновникът съществува откакто съществуват и сънищата.
В древността сънищата са разглеждани като продължение на реалния живот и затова е било важно тяхното значение. За някои те били послания от боговете, само висшите лечители и свещеници имали правото да тълкуват сънища.
Древните китайци също били много заинтересовани от сънищата и тяхното значение. При тях съществувало вярването, че по време на сън, душата на човека напуска тялото. В един от първите съновници на китайците е записано, че при тълкуването на сънищата важно е не само какво сънуваш, но и редица други фактори като коя година е, разположението на планетите и пр.
Имало времена, когато сънищата и съновниците били отричани и заклеймявани като магьосничество. Било забранено да се тълкуват сънищата и да им се обръща внимание.
Римляните изучавали и записвали сънищата, бил написан и първият съновник. Негов автор е Артемидорус, съновникът му съдържал 5 тома, с повече от 3000 сънища и тяхното тълкуването, което било основано на реални разкази на хората, които са го сънували.
Австралийския психоаналитик доктор Зигмунд Фройд се интересувал изключително много от съня и го изучавал непрекъснато и задълбочено. Неговата книга „Тълкуване на сънищата“, освен съновник е и революционен труд в анализирането и изучаването на съня.
Днес се обръща все по-голямо внимание на сънищата и тяхното интерпретиране, с помощта на което се опознава по-добре сънуващия и вътрешния му свят.
