Тълковен речник - тълкувания на Венец в тълковния речник

мн. венци, (два) венеца, м.
1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.
2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.
3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.
4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му.
5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят.
? Лавров венец. Венец за награда, в знак на прослава.
? Трънен венец. Мъка, страдание.