Тълковен речник - тълкувания на Висок в тълковния речник

висока, високо, мн. високи, прил.
1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дърво. Висока сграда. Висока планина.
2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение.
3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност.
4. Прен. Отличен, превъзходен. Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си.
5. Прен. Възвишен, благороден. Висока принципност. Висок морал.
? нареч. високо. Високо в небето. Говоря високо. Вдигни по-високо чадъра!
? На високо равнище. За преговори, срещи – между държавни ръководители.