Тълковен речник - тълкувания на Връх в тълковния речник

върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата.
4. Прен. Само мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върховете.
? прил. върхов, върхова, върхово, мн. върхови (в 1 и 3 знач. ). Върхов момент. Върхов час.