Тълковен речник - тълкувания на Дебел в тълковния речник

дебела, дебело, мн. дебели, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. – обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа.
? Дебела глава.
1. Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира.
? Дебела сянка. Място за почивка – лесна и добре платена работа без отговорности.
? Дебели ми са очите. Много съм нахален, нямам чувство за срам.
? Дебелия край. Строги мерки или отношение.
? С дебела кожа. Нахален, безочлив, безсрамен.
? Дебел глас. Плътен, нисък глас.
? Работата става дебела. Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.