Тълковен речник - тълкувания на Другар в тълковния речник

другарят, другаря, мн. другари, м.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. Истор. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт – господин.
4. Разг. Съпруг.
прил. другарски, другарска, другарско, мн. другарски.