Тълковен речник - тълкувания на Изтървавам в тълковния речник

изтърваваш, несв. и изтърва, св. Разг.
1. Какво/кого. Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа. Изтървавам чашата. Изтървах бебето. Изтървавам топката.
2. Прен. Кого/какво. Допускам някой да си отиде, да ми отнемат някого, нещо. Изтървах гостите. Изтървах касиерката. Изтърва момичето, беше добра партия за женене.
3. Прен. Какво. Не се възползвам от момент, случай или възможност; изпускам. Изтървах момента да го поздравя. Изтървах топлото време. Изтървах възможността да се запозная с нея.
4. Прен. Какво. Не успявам да чуя, да видя; изпускам. Изтървах мача по телевизията. Изтървах половината лекция.
5. Прен. Какво. Неволно казвам нещо, което не трябва; изпускам. Изтървах доста тежки думи, но ти ще ми простиш.
6. Прен. Какво. Не успявам да се кача в превозно средство, изпускам. Закъснях и изтървах влака.
7. Прен. Какво/кого. Не полагам достатъчно грижи и допускам нещо да се унищожи, някой да умре, да стане невъзпитан, необразован и т. н. Не го оперираха навреме и го изтърваха. Изтървах доматите, изгоряха. От малък го изтърваха, защото го глезеха. – изтървавам се/изтърва се.
1. Не успявам да се задържа с ръце и падам отнякъде. Изтърва се и падна от дървото.
2. Неволно казвам нещо, което не трябва. Изтървах се и казах за парите.
3. Разг. Напикавам се несъзнателно. Изтървах се от смях.
? Изтървавам/изтърва му края. Разг. Излиза от моя контрол.