мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
? прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
🌀Колело на късмета
☘️Късметче за деня
♥️Вижте любовния си хороскоп за деня
🌞Вижте хороскопа си деня
♥️Любовна съвместимост между зодиите
♥️♠️Изтеглете си любовна карта таро
☘️♥️Изтеглете си любовно късметче за деня
📖Мъдрост на деня
