Тълковен речник - тълкувания на Корен в тълковния речник

мн. корени, (два) корена, м.
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята с корените. Гъсти корени.
2. Разг. За градински растения – цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди.
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен.
4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото.
5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен.
6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени.
7. Спец. В езикознанието – част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
8. Спец. В математиката – число, което, повдигнато на степен, дава друго число. Кое число е квадратният корен на числото четири?
? прил. коренов, коренова, кореново, мн. коренови. Коренова система. Коренова част на растение.
? Пускам/пусна корен. Разг. Задържам се дълго някъде, заселвам се.