Тълковен речник - тълкувания на Крайност в тълковния речник

крайността, мн. крайности, ж.
1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност.
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга.
? Изпадам в крайност. В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.