Тълковен речник - тълкувания на Пълен в тълковния речник

пълна, пълно, мн. пълни, прил.
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща.
2. Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите и са пълни с радост.
3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав.
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография.
5. Неограничен. Пълна свобода.
6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход.
7. За човек и части от тялото му – дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака.
8. За оръжие – зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка.
същ. пълнота, ж.
? С/под пълна пара. Разг. С всички сили.
? В пълния смисъл на думата. В истинския, неизопачения смисъл на думата.
? Пълен пансион. Пансион с храна за цял ден.
? Пълен член. Спец. В граматиката – формите-ът и-ят на членуваните имена от мъжки род.
? Пълна луна. Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
? С пълни шепи. Изобилно, богато.
? С пълно гърло. Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).