Тълковен речник - тълкувания на Син 1 в тълковния речник

синът, сина, мн. синове, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си.
същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач. ).
прил. синов, синова, синово, мн. синови.
? Кучи син. Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
? Мамин син/мамино синче. Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
? Сине майчин! Разг. Възклицание – обвинение към някого за негова простъпка.
? Сукин син. Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник.