Тълковен речник - тълкувания на Слухтя в тълковния речник

слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв.
1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти пред вратата да чуе какво става.
2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа.
същ. слухтене, ср.