Тълковен речник - тълкувания на Слушател в тълковния речник

слушателят, слушателя, мн. слушатели, м.
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане – радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели.
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.