Тълковен речник - тълкувания на Слънце в тълковния речник

мн. слънца, ср.
1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо.
2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце.
3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце.
4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.
? Изгрев слънце. Разг. Появяване на слънцето сутрин.
? Залез слънце. Разг. Скриване на слънцето вечер.