Тълковен речник - тълкувания на Строг в тълковния речник

строга, строго, мн. строги, прил.
1. Който е с големи изисквания; взискателен. Строг човек. Строго наблюдение.
2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров. Имам строги родители. Строг морал.
3. Който е проява на сериозност. Строг поглед.
4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно. Строго разписание. Строг режим. Строга диета.
5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток. Строги мерки. Строго наказание.
6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. Строго подреждане. Строго обзавеждане. Строго облекло.
? нареч. строго.
? същ. строгост, строгостта, ж.