Тълковен речник - тълкувания на Трън в тълковния речник

трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. трънче, мн. трънчета, ср. (в 1 знач. ).
? От трън, та на глог. От по-малко зло на по-голямо.
? Като на тръни.
1. (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
? Като трън в очите (на някого). Неприятен съм, дразня.