Тълковен речник - тълкувания на Уста в тълковния речник

мн. усти, ж.
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона.
2. Устни. Красива уста.
3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал.
? Вземам/взема думата от устата. Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
? Гледам в устата (някого). Разг.
1. Угоднича, угаждам му.
2. Гледам го, като яде.
? Запушвам/запуша устата (на някого). Разг.
1. Оборвам твърдения със силни аргументи.
2. Накарвам някого да спре да говори.
? Има жълто около устата. Разг. Млад, неопитен.
? Мед капе от устата му. Разг. Много е любезен.
? Оставам/остана с пръст в устата. Разг. Излъган съм в очакванията си.
? Плюли си в устата. Разг. Казват едно и също.
? С половин уста. Едва-едва, без желание.