Тълковен речник - тълкувания на Цял в тълковния речник

цяла, цяло, мн. цели, прил.
1. От който не е отделено нищо; ненакърнен. И вълкът сит, и агнето цяло.
2. Който е в пълния си размер, без остатък. Целият клас мълчеше. Изпих цяла чаша мляко.
3. Който е невредим, ненарушен. Вазата падна, но остана цяла.
4. Който продължава определено време без прекъсване. Учих цяла нощ.
5. Истински, същински. Това е цяло нещастие.
6. Значителен, голям. Цяла глупост направих.
? Цяло число. Спец. В математиката – число, което е съставено от пълни единици, а не от дроби.
? Цял свят. Всички.
? С цяло гърло (викам, пея, смея се). Много силно, колкото мога.
? С цялото си сърце. Много искрено, прочувствено.