Тълковен речник - тълкувания на Чест 1 в тълковния речник

честта, само ед., ж.
1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест.
2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест.
3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна.
? В чест на (нещо или някого). В знак на уважение.
? За зла чест. За нещастие.
? За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно.
? Излизам с чест (от нещо). Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
? Прави ми чест. Похвално е за мене.
? Отдавам чест. За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.
? Имам честта да. Удостоен съм с възможността да направя нещо.