Хелоуин на 31 октомври и Вси светии

Хелоуин на 31 октомври и Вси светии

Хелоуин е вечерта на 31 октомври, преди западнохристиянския празник Вси светии на 1 ноември. Костюмите и тиквените фенери са част от популярното му празнуване, което има различни форми по света.

През VIII век папа Григорий III обявява 1 ноември за ден, в който се почитат всички светии. Скоро този празник приема част от обичаите на Соуин. Вечерта преди него започва да се нарича нощта на Вси светии, а по-късно – Хелоуин.

С течение на времето Хелоуин се превръща в празник с много занимания – от „лакомство или пакост“ до издълбаването на фенери от тикви. По целия свят, когато дните се скъсяват, а нощите застудяват, хората продължават да го отбелязват с маскировки и сладки изкушения.

Древните корени на Хелоуин

Началото на Хелоуин се търси в древния келтски празник Соуин (който се произнася „сауин“). Преди около 2000 години келтите обитавали днешна Ирландия, части от Обединеното кралство и Северна Франция, а новата им година започвала на 1 ноември.

С тази дата за тях свършвали лятото и жътвата и започвала тъмната и студена зима – сезон, който хората често свързвали със смъртта. Келтите вярвали, че в нощта преди новата година преградата между света на живите и света на мъртвите изтънява и почти се стопява. На 31 октомври вечерта те празнували Самхейн – времето, когато душите на починалите според тях се връщали на земята

Смятало се, че духовете носят беди и вредят на посевите, но келтите вярвали също, че присъствието им помага на друидите – келтските жреци – да предсказват бъдещето. За хора, чийто живот зависел изцяло от капризите на природата, тези пророчества били важна опора и посока през дългата тъмна зима.

За празника друидите палели огромни огньове, около които се събирало цялото население, за да принесе в жертва на келтските богове реколта и животни. Тогава келтите се обличали в костюми – най-често от животински глави и кожи – и се опитвали да надникнат в съдбата си.

След края на празненството всеки отново разпалвал огнището си, угасено по-рано същата вечер, с огън от свещената клада – за да пази дома през зимата, която предстояла.

Знаете ли че?

В Съединените щати около една четвърт от всички бонбони, купени през годината, се продават за Хелоуин.

През 43 г. сл. Хр. Римската империя покорява голяма част от земите на келтите и ги владее през следващите четири века. През това време два римски празника се сливат с келтския Соуин

Първият е Фералия – в края на октомври римляните отдавали почит на мъртвите си. Вторият бил посветен на Помона – римската богиня на плодовете и дърветата. Неин символ била ябълката и вероятно оттук идва обичаят да се „ловят“ ябълки, който и днес е част от Хелоуин.

Деня на вси светии

На 13 май 609 г. папа Бонифаций IV осветява римския Пантеон в памет на всички християнски мъченици – така в Западната църква се ражда католическият празник Ден на всички светии. По-късно папа Григорий III го разширява, като включва в него освен мъчениците и всички светци, и го премества от 13 май на 1 ноември.

През IX век християнството постепенно навлиза в келтските земи, примесва се със старите келтски обреди и ги измества. Около 1000 г. църквата обявява 2 ноември за Ден на всички души – ден за почит към мъртвите. Днес се приема, че така църквата се е стремяла да замени келтския празник на мъртвите с християнски.

Денят на всички души се отбелязвал подобно на Сауин – с големи огньове, шествия и маскировки като светци, ангели и дяволи. Празникът на Вси светии (на английски All-Hallows или All-Hallowmas – „всички светии“; на средновековен английски Alholowmesse) и нощта преди него – по традиция нощта на келтския Саоин – постепенно добиват името All-Hallows или Halloween.

Хелоуин пристига в Америка

В колониална Нова Англия Хелоуин почти не се празнувал заради строгите протестантски разбирания. Много по-разпространен празникът бил в Мериленд и в южните колонии.

Когато вярванията и обичаите на различните европейски народи се смесили с тези на американските индианци, започнала да се оформя американската версия на Хелоуин. Първите празненства били свързани с жътвата – съседите се събирали, играели, разказвали си истории за мъртвите, гадаели си бъдещето, танцували и пеели.

Колониалният Хелоуин включвал още разкази за призраци и всевъзможни лудории. Към средата на XIX век есенните празненства вече били често явление, но Хелоуин все още не се отбелязвал навсякъде в страната.

През втората половина на XIX век в Америка пристигнали вълни от нови заселници. Именно те – и най-вече милионите ирландци – допринесли Хелоуин да стане празник на цялата нация.

Пакост или лакомство

Възприели ирландските и английските обичаи, американците започнали да се преобличат в костюми и да чукат от врата на врата за храна или пари – днес това е познатото „Лакомство или пакост“. Младите жени пък вярвали, че на Хелоуин могат да научат името на бъдещия си съпруг чрез гадания с прежда, резени ябълка или огледала.

През втората половина на XIX век в Америка се появило движение, което искало празникът да е повече за общността и срещите между съседи, отколкото за духове, магьосници и пакости. В началото на новия век се устройвали празненства за малки и големи и това станало най-честият начин да се отбелязва денят – с игри, храна и празнични костюми.

Вестниците и местните водачи призовавали родителите да махнат от Хелоуин всичко „страшно“ и „гротескно“. В резултат в началото на XX век празникът изгубил голяма част от свръхестествения и религиозния си облик.

Партита за Хелоуин

През 20-те и 30-те години на XX век Хелоуин вече бил светски празник на общността, с шествия и градски празненства, пълни със забавления. Въпреки старанията на училища и обществени организации обаче, по това време с празника започнал да се свързва и вандализмът.

От 1950 г. насам кметовете успели да овладеят вандализма и Хелоуин се превърнал главно в празник за децата. Бебешкият бум през 50-те увеличил многократно броя на малчуганите, а празненствата се преместили от центъра на града в класните стаи и у дома, където било по-лесно да се следи какво става.

Между 1920 и 1950 г. се възродил и вековният обичай „Лакомство или пакост“. Той бил сравнително евтин начин цялата общност да се включи в Хелоуин. По идея семействата можели да се откупят от евентуална пакост, като почерпят съседските деца с лакомства.

Така се появила и започнала да се разраства една нова американска традиция. Днес в САЩ за Хелоуин се харчат над 11 милиарда долара годишно¹ – повече се изразходва само за Коледа, което прави Хелоуин вторият най-доходоносен празник.

Душевни кексчета

Американският обичай „лакомство или пакост“ на Хелоуин вероятно води началото си от шествията за Деня на всички души в Англия. На тези празници бедните просели храна, а семействата им давали сладкиши, наречени „Кексчета за душата“ – в замяна бедняците обещавали да се молят за починалите им близки.

Църквата насърчавала раздаването на „кексчетата за душата“, защото така се заменял старият обичай да се оставят храна и вино за скитащите духове. Практиката се наричала „даване на душа“ и с времето я поели децата, които обикаляли съседските къщи и получавали напитки, храна и пари.

Преобличането в костюми за Хелоуин има както европейски, така и келтски корени. Преди векове зимата била страшен сезон. Храната в килерите намалявала, а за мнозина, които се бояли от мрака, кратките зимни дни минавали в непрестанна тревога.

Вярвало се, че на Хелоуин духовете се връщат на земята и човек може да ги срещне, ако излезе от къщи. За да не ги познаят, хората слагали маски, когато излизали в тъмното – така духовете ги вземали за свои и не ги закачали.

За да не допуснат духовете в домовете си на Хелоуин, хората оставяли пред вратата купи с храна, с които се надявали да ги умилостивят и да ги задържат отвън.

Черни котки

Хелоуин открай време е изпълнен с тайнственост, магия и суеверия. Той се ражда като келтски празник на края на лятото, когато хората се чувствали особено близо до починалите си роднини и приятели. За тези добри духове те оставяли място на масата, слагали почерпка на стъпалата пред вратата и край пътя и палели свещи, за да помогнат на любимите си да намерят пътя обратно към отвъдното.

Днес призраците на Хелоуин се свързват по-скоро със страх и отмъщение, а суеверията около празника също изглеждат зловещи. Заобикаляме кръстопътищата и черните котки от страх, че носят нещастие. Тази представа идва от Средновековието, когато мнозина смятали, че вещиците се превръщат в черни котки, за да не бъдат разпознати.

По същата причина се стараем да не минаваме под стълба. Това поверие може би е наследство от древните египтяни, за които триъгълникът бил свещен (а и минаването под стълба наистина крие опасности). Около Хелоуин внимаваме особено да не счупим огледало, да не настъпим пукнатина в тротоара и да не разсипем сол.

Сватосване на Хелоуин

А какво да кажем за онези обичаи на Хелоуин, които днешните деца, тръгнали за лакомства, отдавна са забравили? Голяма част от тези стари ритуали гледат не към миналото, а към бъдещето – и не към мъртвите, а към живите.

Най-вече те помагали на младите момичета да разберат кой ще им бъде съпруг и дали – ако имат късмет – ще се омъжат до следващия Хелоуин. В Ирландия през XVIII век готвачка, която се занимавала и със сватовство, криела пръстен в картофеното пюре на Хелоуин с надеждата, че който го намери, ще срещне истинската любов.

В Шотландия гадателите карали момата да даде на всеки лешник името на един от ухажорите си и после да хвърли лешниците в огнището. Онзи, който изгори до пепел, без да се пръсне или гръмне, показвал бъдещия ѝ мъж. (Според други варианти е точно обратното: изгорелият лешник означава любов, която няма да трае.)

Според друго поверие, ако момиче хапне сладка смес от орехи, лешници и индийско орехче, преди да си легне вечерта срещу Хелоуин, ще сънува за кого ще се омъжи.

Девойките хвърляли ябълкови обелки през рамо с надеждата, че ще паднат във формата на първата буква от името на бъдещия им съпруг; гадаели по яйчни жълтъци, плуващи в купа с вода; заставали пред огледало в тъмна стая със свещ в ръка и се взирали през рамо дали няма да зърнат лицето на избраника си.

Имало и обичаи със състезателен дух. На някои празненства за Хелоуин гостът, който пръв открие кестенова черупка, щял пръв да се ожени; на други пък първи пред олтара щял да застане онзи, който най-ловко лови ябълки.

Дали търсим съвет за любовта, или се пазим от седем години нещастие, всички тези суеверия на Хелоуин зависят от благоволението на същите онези „духове“, чието присъствие древните келти усещали така осезаемо.

Още за Хелоуин:

Поверия за Хелоуин

Историята на Хелоуин

1. Източник: NRF[↩]