Червено яйце – за здраве и против злини
Най-яркият символ на Великден е яйцето. През средните векове то е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът – водата, а жълтъкът – огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ на само на живота, но и на смъртта.
Традиционната представа за великденските яйца винаги са свързани както с обредното им предназначение, така и с тяхната украса. Приготвяните яйца са два вида: боядисани в един тон, най-често в червено, и яйца с някакъв рисунък върху тях.
В традиционната великденска обредност червените яйца имат две основни функции: предпазна и стимулираща. Представата за червения цвят като защита срещу всякакви злини се пренася и върху яйцето. Затова то се използва като предпазно средство против градушка, злини и болести.
В България яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота като броят им зависи от членовете на семейството. Първото винаги се оцветява в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
С черупките от великденските яйца се захранват животните, за да са здрави през годината. Червеното яйце се заравя в нивите или под прага на къщата, за да се предпазят нивите и домовете от злини и болести.
Обредните хлебове са неотменна част от трдициите за Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък. Една от тези питки се прави сладка и това е великденксият козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също има вид козунак по същия повод – той може да изтрае хели 6 месеца.
Великденският хляб никига не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всичките си членове, като се моли за опрощаване на греховете им.
Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и с нейните цикли. Има легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Великденското яйце – история
15 оригинални идеи за боядисване на яйца
Великден – Традицията повелява
Великден – традиции и обичаи за празника
Великден отключва синдром на празничното сърце
Вкусни ястия за Великден
Обичаи и традиционна храна за Великден
Поверия за Великден
Поверия и забрани за Великден
Трапезата за Великден
Пожелания за Великден
