Кога е Великден
Великден, или Възкресение Христово, е най-светлият и най-тържественият ден в православния календар. Датата на следващия Великден, както и денят, в който празнуват католиците, са показани в справката по-долу. Ако търсите празника в друга година, използвайте календарната справка на сайта – датата се мени всяка пролет.
Дата на именния ден
Великден отбелязваме на 2 май 2027 г. (неделя).
За християните няма по-голямо събитие от победата на Христос над смъртта. Затова и денят носи името „Велик“, а цялата седмица преди него – Велика или Страстна седмица. Великден спада към т.нар. подвижни празници: от неговата дата зависят много други църковни дни през годината, а самата тя се изчислява според Луната.
Как се изчислява датата
Разпятието и Възкресението на Христос стават в дните около юдейската Пасха. Тя се определя по лунния календар и затова няма постоянно място в нашия слънчев календар. Християнският празник наследява тази особеност – той също „пътува“ между края на март и началото на май.
Правилото, което важи и до днес, е прието още на Първия вселенски събор в Никея през 325 г.: Възкресението се чества в първата неделя след първото пълнолуние, настъпило след пролетното равноденствие. Към него има и допълнително условие – християнският Великден не бива да съвпада с юдейската Пасха, а се пада в неделя след нея. Повече за ролята на Луната можете да прочетете в статията за лунния календар.
Защо православни и католици често празнуват в различни дни
Принципът е един и същ, но изчисленията се правят по различни календари. Православната църква използва за пасхалията Юлианския календар, а Католическата – Григорианския. Затова в някои години Великден е общ за всички християни, а в други между двата празника има седмица или дори повече. Протестантските общности обикновено следват местната традиция: на Запад празнуват заедно с католиците, а на Изток – с православните.
Страстната седмица – пътят към Великден
Последната седмица от Великия пост е посветена на последните дни от земния живот на Христос. Наричат я Страстна седмица, тоест седмица на страданията, а всеки неин ден получава определението „велик“:
- Велики понеделник
- Велики вторник
- Велика сряда
- Велики четвъртък – денят, в който по традиция се боядисват яйцата
- Велики петък – денят на Разпятието
- Велика събота – денят на очакването, който завършва с нощната служба
През тези дни домакинствата се подготвят за празника: почиства се, месят се хлябове, боядисват се яйца, а вярващите довършват поста.
Нощта на Възкресението
Тържественото богослужение започва в събота вечер, малко преди полунощ. Когато удари дванайсет, свещеникът излиза със запалена свещ и възвестява Възкресението. Хората палят своите свещи от неговата и си разменят древния поздрав:
„Христос Воскресе!“
на който се отговаря с:
„Воистину Воскресе!“
Тези думи се повтарят при всяка среща през следващите дни, а в църковната практика – чак до Спасовден.
Благодатният огън
От години в България се посреща т.нар. Благодатен огън, донесен от храма на Божи гроб в Йерусалим. Според преданието там той се запалва сам, а в първите мигове не пари. След като пристигне у нас, огънят се разпределя по църквите и в полунощ свещениците раздават от него на миряните.
Защо се обикаля храмът три пъти
Със запалената свещ богомолците обикалят църквата три пъти – числото напомня за Света Троица. Обичаят е свързан с молитвата за здраве и благополучие на цялото семейство. След това свещта се отнася у дома. Стопаните минават с нея през всички стаи, молят се Бог да пази дома, а накрая я оставят да догори на прага.
Малцина обаче знаят, че подобно обикаляне има и в нощта срещу събота, след службата на Разпети петък. Тогава шествието има съвсем друг смисъл – то е погребална процесия с плащаницата, богослужение, изнесено извън храма. Двете обикаляния – скръбното в петък и радостното в събота – очертават целия път от смъртта към Възкресението.
Символите на празника
Великден е немислим без няколко познати символа – боядисаните яйца, козунакът и обредните хлябове, агнето, а в последните десетилетия и заекът, дошъл от Западна Европа.
Червеното яйце
Яйцето е най-старият и най-важният знак на празника. Никой не може да каже кога точно хората са започнали да го боядисват, но в много древни култури то е образ на сътворението на света, на прераждането и на всяко ново начало. Боядисани и подарени яйца се срещат още в Древен Египет, Персия, Китай, Гърция и Рим. Едно от практичните обяснения е, че сварените яйца се пазят по-дълго, а за да се различават от суровите, във водата са слагали билки, които ги оцветявали.
В християнската традиция първото великденско яйце се свързва със света Мария Магдалина. Според преданието тя отишла в Рим при император Тиберий, за да свидетелства за Христос, и му поднесла червено яйце с думите „Христос воскресе!“. Червеният цвят се тълкува като знак на Христовата кръв, пролята за хората, и на Неговата любов. Оттогава християните се даряват с червени яйца на Великден, а с времето към тях се прибавят и други цветове и шарки.
Според едно разпространено обяснение имената на празника в някои западни езици – немското Ostern и английското Easter – са свързани със староанглосаксонската богиня на пролетта Еостре (Eostre).
Обредните хлябове и козунакът
Много преди козунака да стане задължителен, българските домакини са месели обредни хлябове – кръгли пити с плетеници от тесто, в които се оставят пет места за червени яйца: по едно към четирите посоки и едно в центъра. Местните имена са различни – колак, кравай, пармак.
Сладкият козунак е по-късно, градско влияние. Той навлиза първо в градовете и постепенно измества традиционните хлябове, а масово се разпространява едва през първите десетилетия на XX век. По това време в по-изисканите софийски кафенета вече можело да се поръча виенско кафе с парче козунак. Самата дума е записана в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издаден в Москва, където като неин синоним е посочен празничният кравай.
Агнето
В християнската символика Христос е Агнецът Божи – невинната жертва, която снема греховете на света. Затова агнешкото месо на празничната трапеза има дълбок смисъл, а за мнозина то е първото месно ястие след четиридесетдневния пост. Преданието разказва, че на кръста не пречупили коленете на Христос, както правели с другите разпънати, и тялото Му останало цяло – като на непорочен агнец. В по-старите пластове на обичая денят е свързан и с пастирите, които колели младо агне. Ако искате да приготвите традиционното ястие, вижте рецептата за великденско агнешко.
Великденският заек
Заекът не принадлежи към българската традиция. Той идва от германските земи, където е символ на плодородието и изобилието и има дохристиянски корени. В западните приказки той крие шарени яйца в градината, а децата ги търсят на сутринта. Разказва се и забавна история за хлебар, който искал да опече агне от тесто, но то излязло подобно на заек. У нас заекът навлиза през последните години главно като шоколадова фигурка по витрините.
Кой има имен ден на Великден
Възкресение Христово е и голям именен ден. Празнуват всички, чиито имена произлизат от думата „велик“ – така, както самият ден и всички дни от Страстната седмица носят това определение. Имен ден имат и носещите името Паскал и неговите производни. То идва от латинското pascha – Пасха, тоест Възкресение.
Празникът продължава три дни и по традиция трите дни са изпълнени с гостувания и веселие. Младото семейство посещава кумовете, родителите и девера – брата на съпруга.
Светлата седмица след Великден
С неделята на Възкресението радостта не свършва. Цялата следваща седмица в църковния календар се нарича Светла седмица и се смята за едно продължение на празника – през нея няма постни дни, а службите са тържествени и звучат великденски песнопения. Тя завършва с Томина неделя, посветена на апостол Тома, който повярвал във Възкресението едва след като видял раните на Христос. Затова и в народната памет първите дни след Великден остават време за гостуване, срещи с близки и споделяне на празничната трапеза, а поздравът „Христос воскресе“ продължава да се чува още дълго.
За децата празникът има и своя игрива страна – те с нетърпение чакат да се сборят с яйцата на по-възрастните, да получат шарено яйце от кумата или баба си и да опитат първия козунак за годината.
Велиан, Велиана, Велизар, Велизара, Велик, Велика, Велико, Велимир, Велимира, Велин, Велина, Велислав, Величка, Величко, Вичо, Паскал, Паскалина, Паско
Обичаи у дома
Боядисването на яйцата
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък. Първото яйце винаги е червено. С него най-възрастната жена в дома – обикновено бабата – прави кръст на челата на децата, като започва от най-малкото, за да са здрави и румени през цялата година. Това яйце не се яде: слага се пред домашната икона, прибира се в сандъка с моминския чеиз или се заравя в нивата, за да я пази от градушка.
Чукането с яйца
Без боренето с яйца българският Великден е непълен. Всеки избира яйцето си и се „чука“ с останалите около масата. Играта е символична битка, а вярването е, че притежателят на най-здравото яйце – „борака“ – ще има късмет, сполука и здраве през годината. Повече за значението на червеното и шареното яйце ще намерите в отделна статия.
Нови дрехи
За празничната служба и за първия ден на Великден е прието да се облече нещо ново. Обичаят изразява обновлението – пролетта събужда природата, а Възкресението дава на човека нов живот.
Празничната трапеза
Масата се подрежда богато и красиво. В центъра стоят шарените яйца и козунакът или обредният хляб, а в много краища на страната задължително има агнешко. Семейството сяда заедно, разменя поздрава „Христос воскресе“ и започва празника с чукане на яйца. Още идеи и подробности има в статията за великденските традиции и обичаи.
Народни вярвания
Около празника са се натрупали много поверия – някои са широко известни, други звучат почти забравено. Ето няколко от тях:
- Вярва се, че молитвата за любовно щастие, отправена в минутите преди полунощ на Великден, непременно се сбъдва. Повече за това – в статията за молитвите за любов.
- Първото червено яйце, оставено пред иконата, стои там цяла година. На следващия Велики четвъртък то се изнася на двора и се чупи. Ако вътре е пълно, според поверието домът ще има берекет и здраве; ако е празно – годината ще бъде трудна.
- Свещта от нощната служба пази дома, затова с нея се обикаля всяка стая, преди да бъде оставена да догори.
Още интересни, закачливи и понякога спорни вярвания сме събрали в поверията за Великден.
Пожелания за Великден
Ако търсите думи, с които да поздравите близките си, ето няколко кратки пожелания:
Велина, и тази година празнуваш заедно с цялата страна. Нека шарените яйца, козунакът и камбаните ти донесат само светли дни. Честито!
Паско, пожелавам ти тази година в борбата с яйцата да ти се падне най-здравото. Но и да се пукне, пак си победител – днес е твоят имен ден!
Велико, честит Великден и честит имен ден! Двоен празник – двойна радост.
Камбаните звънят в зори,
във всяка шепа свещ гори.
Христос воскресе! Нека с вас
са мир и радост всеки час.
Христос воскресе! Нека светлината на Възкресението влезе във всеки дом и остане в него и след като угаснат свещите.
Да чукнем чаши, както чукнахме яйцата – само че този път всички да излезем победители! Наздраве!
Мамо, щом яйцата шариш
с твоите добри ръце,
ти на цялата ни къща
даваш празник и сърце.
Колега, нека през празниците козунакът ти е пухкав, а поканите за работни срещи – никакви.
Уважаеми колега, честит Великден! Пожелавам Ви светли празници, спокойни дни със семейството и много пролетни радости.
Вдигам чаша за късмета: да ви намига цяла година така, както слънцето днес. Христос воскресе и наздраве!
Желая ви Великден с шарени яйца, пухкав козунак и маса, около която няма празно място.
Пожелавам ви яйце борец, което да победи всички на масата, дори онзи роднина, който печели всяка година.
Над хълмовете слънце грее,
цъфти дървото до плета,
сърцето празнично се смее
и вярва в доброто на света.
Приятелю, тази година боядисай яйцата сам. Нищо, че ще станат на райета – поне ще са единствени по рода си!
Нека на този щастлив ден
Господ Ви благослови и нека
той да бъде ново начало
за още по-голямо благоденствие, успех и щастие.
Честит Великден!
Уважаема колежке, приемете моите най-добри пожелания за Възкресение Христово. Нека празникът Ви донесе мир и вдъхновение.
Колежке, светли празници! Желая ти пролет, пълна с цветя, слънце и спокойни уикенди.
Честит Великден!
Нека здравето и доброто настроение
не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш,
велики мисли да имаш, велик да си и ти!
Христос воскресе!
Нека вашето яйце излезе борец, а звездите да са на ваша страна през цялата пролет.
От името на целия екип Ви поднасяме сърдечни поздравления за Великден. Желаем Ви светли празници и нови сили за пролетта.
Мамо, честит Великден! Твоят козунак пак ще е най-хубавият – и това не е спор, а факт.
Нека Великден Ви донесе
радост, щастие, много Божии благословии
и свежа любов!
Честито Възкресение Христово!
Приятелко, пролет е навън
и всичко наоколо цъфти.
Звездите в топлия ти сън
да светят с весели лъчи.
Нека празникът на живота ви донесе нови сили, нови надежди и нови поводи за радост. Светъл Великден на вас и семейството ви!
Камбаните звънят в нощта,
свещите тихичко горят.
Христос воскресе! И с вестта
радост изпълва целия свят.
Христос воскресе! Нека светлината от великденската свещ стигне до всеки ъгъл на дома ви.
Христос воскресе! Нека яйцето ти е най-здравото в чукането, а годината – най-щастливата досега!
Честит Великден! Пожелаваме ви спокойни празници, добра почивка и хубави мигове с близките ви.
Камбаните звънят, денят е светъл,
във всеки дом е празник свят.
Христос воскресе – радост, вяра,
и обич, що не знае край!
Приятелко, пожелавам ти Великден, в който поне едно яйце излиза точно като на снимката от интернет.
Червено яйце, топъл козунак,
в сърцето пролет, в душата мир.
Честит Великден, скъпи приятели,
здраве, щастие и много късмет!
Тате, честит Великден! Нека и този път най-здравото яйце се падне на теб – заслужаваш го.
Христос воскресе! Нека радостта от Възкресението ви донесе надежда, мир и сили да вършите добро. Светъл
Великден
!
Честит Великден! Пожелавам ви здрави и шарени яйца, пухкав козунак и маса, около която са събрани всички, които обичате.
Светъл празник! Нека радостта от Възкресението остане с вас, а късметът да ви намига и в делничните дни.
Нека великденската радост и Божията благодат пребъдват в дома ви, а надеждата никога да не ви напуска.
Христос воскресе! Нека Възкръсналият Господ донесе мир в сърцата ви и светлина в дома ви.
Приятелко, честит Великден! Нека пролетта влезе и в сърцето ти, а късметът да ти намига на всяка крачка.
Колега, честит Великден! Пожелавам ти светли празници и късмет във всичко, което започваш тази пролет.
Наздраве за празничната маса, за хората около нея и за пролетта, която вече е навън!
Христос воскресе!
Нека този Великден да ви донесе
надежда и вяра в добротата на хората!
Да чукнем шарени яйца
за здраве, обич и късмет,
а празникът да е в сърца
и сладък като пролетен мед.
Честит Великден! Нека агнешкото е крехко, яйцата на съседите – по-чупливи от вашите, а звездите в битката – на ваша страна.
Честит Великден! Пожелавам ви здраве, споделена трапеза и сърца, отворени за прошка и обич.
На Възкресение Христово ви пожелавам вяра, която топли, и ангел пазител, който не ви изпуска от поглед.
Шарено яйце в ръката,
на масата – козунак.
Пролетта е на вратата
и ни маха с весел знак.
Мамо, нека Бог ти даде сили и спокойствие, а светлината на Възкресението да грее в очите ти още дълго.
Христос воскресе! Нека светлината на Възкресението огрее дома ви и прогони всяка тревога и тъга. Честит празник!
Няма пожелания с този избор. Опитайте друг филтър.
Много други текстове има в пълната ни колекция пожелания за Великден, а основната ни страница за Великден събира всичко за празника на едно място.
Вътрешни препратки
Имени дни през майКалендар на имените дни
Празници през месеца
Значение на имената
Източници
Кога е православният Великден?
Трапезата за празника
Рецепти за Великден
Трудност: Лесна
Трудност: Средна
Трудност: Лесна
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.