Смешни детски вицове

Иванчо пита баща си: - Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?

Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. - Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? - Шшшш!

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. - Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: - Бетонна стена. - Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: - Крава. - Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: - Или купчина тор! Учителката: - Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: - Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? - Може! - Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: - Правилно! Но може да бъде и дъвка…

Иванчо се прибира вкъщи: - Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? - Нищо, гладя накапаната ти тениска!

- Иванчо, къде си изцапа така панталона? - Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?

Иванчо среща Марийка: - Здрасти, Марийке! - Ей, с две думи ме кандардиса!

Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. - Ало, кой е на телефона? - Дева Мария! - Иванчо пристигна ли? - Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: - Ало, с кого говоря? - Дева Мария. - Иванчо да е дошъл? - Няма го още. След още един час: - С кого говоря моля? - С Мария. - Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!

- Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? - Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: - Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: - Донеси един и за нос.

- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми.

Бащата на Иванчо казва: - Дай да ти видя бележника. - Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.

Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. - Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.

- Иванчо тебе баща ти бие ли те? - Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.

- Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? - Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!

- Как се казваш, Марийке - попитал Иванчо Марийка. - А ти как мислиш?

Бащата пита Иванчо: - Иванчо защо телевизорът не работи? - Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.

Две майки си говорят: - Какво правят децата в другата стая? - Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. - Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…

- Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? - Слон. - В Австралия няма слонове. - Точно за това са рядкост.

Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: - Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: - Седем! Дядото: - Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: - Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: - Единайсет!

- Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш. - Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!