Смешни детски вицове

Другарката пита децата: - Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? - Ами ябълка, другарко. - Друго, деца? - Ами портокал, другарко. - Друго? Кажи, Иванчо. - Телевизор, другарко. - Е как така телевизор бе, Иванчо? - Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".

Марийка към Иванчо: - Иванчо, айде да са оженим! - Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…

Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: - Мамо, татко, аз вече мога да пиша! - Какво можеш да напишеш? - Откъде за зная? Нали не мога да чета!

Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: - Ти защо преписа от Мариика? - Не съм. - Ами защо тогава грешките ви са еднакви? - Сигурно защото имаме еднаква госпожа…

- Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! - Прозорец, госпожо. - А за още по-голяма прозрачност? - Ами, отворен прозорец.

Иванчо и Марийка са сред природата. - Марийке, намерих четирилистна детелина. - Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. - Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…

- Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените? - Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.

- Иванчо, защо рибите са неми? - Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?

На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: - Пуснете ме! Не искам! - Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! - казва му сестрата. - Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.

Иванчо казва на баща си: - Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. - А ти благодари ли й? - Не. Веднага настъпих и другия й крак…

- Иванчо, чудесен доберман имаш. - Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.

- Иванчо, как се намира лицето на пирамида? - Госпожо, по-добре ми пишете двойка - с мафията не искам да се занимавам!

- Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! - казва Марийка. - Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? - отговаря приятелката й.

Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: - Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: - Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.

Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:- Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя.- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?- Не.- За последен път те питам …- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:- Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.- Марийке, ще ми дадеш ли?- Да.- Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да.- За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.

Малкия Иванчо пита учителката: - Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: - Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: - И от какво те е страх, ма глупачко…

Малката Марийка се прибира от училище и казва: - Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: - И как стана това? - Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

- Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? - Виси на косъм. - На какъв косъм, бе човече? - На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…

Иванчо среща бременна жена на улицата. - Какво има в корема ти? - пита Иванчо. - Дете. - Обичаш ли го? - Да, разбира се! - Ами тогава защо си го изяла???

Иванчо стои на двора и крещи: - Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: - Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? - Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. - Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…