Виц № 19445 – Семейни вицове

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: - Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. - Добро утро, мадам, аз бих искал да… - Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. - Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. - Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: - Ъмм, откъде ще започнем? - Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. - Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. - Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. - Боже мой! Това е много… - ахнала г-жа Иванова. - Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. - Зная това. - тъжно отвърнала госпожата. - Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт. - Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. - А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът. - Било е трудно? - Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. - Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. - Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: - Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? - Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. - Триножник!? - Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!