Ученически вицове за деца и възрастни

Учителката се оплаква на бащата на второкласника Педро: - Вашият син вече втора седмица ме кани да отида с него на ресторант! - Добре правите, като не се съгласявате веднага.

Председателят на изпитната комисия успокоява скъсана на изпита кандидатка за шофьорска книжка: - Госпожо, не се кахърете, че не издържахте изпита - може би пък така удължихте живота си!

Уволнили учителят О'Лиъри за пиянство. Приятелите му го уговорят да остави пиенето. Той се дърпа: - Ама че логика! Аз давам уроци, за да имам с какво да пия. А ако спра пиенето, за какво ми е да давам уроци?

Учителят пише на дъската: "Конят галопира". - Пепито, направи сега това изречение въпросително. - Галопира ли конят? - Браво! А как ще бъде повелителното изречение? - Дий!

- Доналд, защо закъсня? - пита учителката. - Госпожо, толкова бързах на идване, че не можах да измисля никакво оправдание.

- Татко, учителката каза да ми купиш "Детска енциклопедия". - Каква детска енциклопедия? Нали ти купих вече детски велосипед!

Уилиям Сидни Портър учил в училище, където преподавателят му по физика изпадал във възторг от проф. Джоузеф Хенри. И по време на лекциите си възкликвал: - О, Хенри, той е построил мощните електромагнити и електродвигателя! О, Хенри, той е открил самоиндукцията! О, Хенри, той е установил, че електрическият разряд на кондензатора е колеблив! Тези възторжени възгласи така се врязали в главата на Портър, че след много години, когато решил да си избира литературен псевдоним, той без колебание се спрял на това възклицание. И така се появил знаменитият писател О`Хенри, много по-известен от физика Д. Хенри.

По време на коктейла на служителите от една френска фирма жена се приближава до мъж: - Извинете, вие ли сте директорът на фирмата? - Аз съм, но как познахте? - Ами моят съпруг така забавно ви имитира, че винаги се смея до припадък.

Директорът на спортния вестник казва на фотографа Рукър: - Бегом на стадиона, за да ми направиш две снимки на спринта от сто метра - една от старта и една от финала.

Още като млад Саша Гитри предложил своя пиеса на парижки театър. - Пиесата не е лоша - казал директорът. - Трябва обаче де се оживи диалога и да си опрости сюжета, за да бъде разбран от всеки идиот. - А бихте ли ми показали местата, които не сте разбрали?

- Няма да те пусна в отбора, защото не си си взел изпита по математика - казва колежанският треньор на Райли. - Само ако решиш следната задача: на колко е равно едно плюс едно? - На две - отговаря Райли. - На две?! - скача треньорът. Всички играчи от отбора също скачат: - Тренер, дай му още един шанс, нека да опита с още един отговор!

- Вече взех десет урока по френски! - хвали се Спенсър. - И можеш ли спокойно да разговаряш с французи? - С французи не, а само с тези, които са взели десет урока по френски.

Чък отива при директора на цирка и иска да постъпи на работа като дресьор на лъвове и тигри. - Днес нямаме свободни места - казал му директорът на цирка. - Елате обаче утре - след представлението довечера може и да имаме.

Учителят: - Пепино, според теб защо Архимед е извикал "Еврика" във ваната? - За да му изтрие гърба.

Пиетро се връща весел от училище и майка му отбелязва: - Щом си весел, значи в училището ти е харесало? - Мамо, не обърквай връщането с отиването.

Йохан Себастиан Бах изсвирил на орган пред един ученик своя прелюдия. Ученикът започнал да се възхищава от превъзходното изпълнение, но Бах казал: - Няма нищо удивително: трябва просто своевременно да се натискат съответните клавиши, а всичко останало прави органът.

Философът и риторът Протагор поискал от ученика си Еватъл да плати своето обучение. - Но аз не знам дали си ме учил добре! Още не съм спечелил нито едно дело! - Ами да се съдим тогава - предложил Протагор. - Ако спечеля делото ще ми платиш, защото съм го спечелил. Ако го изгубя ще ми платиш, защото добре съм те учил.

- Как е синът ми по история? - интересува се Албертини. - Когато бях ученик аз получавах само двойки по този предмет. - Историята се повтаря, сеньор.

"В секундите надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло! Прийжда с гръм и музика, облечена във бяло, средношната илюзия да почнем от начало - да сложим ясна граница на своя ден предишен, и върху чиста страница - ден първи да напишем! След празничните изстрели в пространствата далечни, ще срешнем нови истини и хора по човечни! Тревоги ще изпитаме, ще се стремим към нови цели.... В ноща прийждат дните ни, като снежинки бели!..."

река Силистра!!!по време на устен изпит по География