Няколко любими цитата за любовта от Ерих Мария Ремарк
„Запомни едно, момче: никога, никога, никога човек не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш – изправяй се на глава, изричай най-тъпите безсмислици, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, но само едно нещо не си позволявай: да бъдеш делови! Не бъди разумен!“ – из „Трима другари“
„— Аз не искам да остарея.
— И няма да остарееш. Само дето животът ще минава край лицето ти, а то ще става още по-хубаво. Човек остарява само когато престане да чувства.
— Не. Когато престане да обича.“ – из „Триумфалната арка“
„Любов. И това е любов. Старата магия, която не само озарява с дъгата на мечтите сивото небе на действителността, но заедно с това хвърля романтична светлина и върху купчина смет; магия и безумна подигравка.“ – из „Триумфалната арка“
„– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.“ – из „Триумфалната арка“
„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар.
Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче – може!“ – из „Трима другари“
„Любовта е прелестна, но тя разваля характера.“ – из „Трима другари“
„Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.“ – из „Трима другари“
„Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!“ – из „Живот назаем“
„Не е нещастие, че не можем никога напълно да се слеем. Нещастие е, че трябва постоянно да се напускаме, всеки ден и всеки час. Знаем това, но не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нещо, което съществува, и при все това не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него.“ – из „Черният обелиск“
„Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до известна степен в безопасност. Можех да скъсам безболезнено с нея. Гледах красивите рамене и прелестната ръка и правех безшумни заклинателни знаци: „Остани с мен, чуждоземно създание! Не ме изоставяй, преди да те изоставя аз!“- из „Сенки в рая“
