Християнските светци са способни на много чудеса

Светите дресьори

Християнските светци са способни на много чудеса: изцеление, възкресяване на мъртви, изгонване на бесове, левитация, пророчества…

Една от най-впечатляващите способности е взаимодействието на чудотворците с животните. Умението да успокояват, да намират общ език и дори да подчиняват зверовете е качество на много светци.

Римска традиция

Във времената на гоненията на първите християни римските императори често хвърлят смутителите на лъвовете. Понякога ги оставят цяла нощ в яма, но по-често организират представления.

Завързан за стълб или просто обезоръжен човек го пускат срещу хищниците. Тъй като броят на християните непрекъснато расте, това се превръща в чудовищна традиция.

Те са хвърляни на лъвовете, за да се предотвратят суша, глад, епидемии, наводнения и земетресения, но по-скоро, за да се усмири жадуващата кръв тълпа.

Подобна мъченическа смърт започва да се възприема като почетна и мнозина християни желаят да завършат живота си именно по този начин…

Още през VI в пр н е вавилонският цар Дарий заповядва на библейският пророк Даниил да бъде хвърлен в ров с лъвове, но на сутринта го откриват жив и невредим.

По-късно способността да усмиряват лъвовете, култивират и християнските светци – апостол Павел, свети Вит, Татяна Римска, свети Текла, великомъченик Евстатий и много други.

Лъвовете отказват да нападат мъчениците и дори в някои случаи ги защитават от други свирепи животни. Обикновено това не спасява светците от страшна смърт – те са умъртвявани чрез обезглавяване, разпятие, потапяне в кипящо масло. Но зрителите, наблюдаващи безсилието на палачите, се проникват със съчувствие към християните и уважение към тяхната вяра.

За лъвовете и тръните

С дивите лъвове, които със сигурност не хранят никаква привързаност към хората, светците също са в добри отношения.

Според Евангелие на Псевдо-Матей самият Иисус на 8 -годишна възраст влиза в пещера с лъвове недалеч от Йордан.

Наблюдаващите го жители на Йерихон решават че това е краят на момчето. Но след малко Спасителят излиза от пещерата , заобиколен от лъвчетата и техните майки. Според притчата зверовете разпознават Божия син преди хората.

Блаженият Йероним – най-известният църковен писател от IV – V век, създател на каноничния латински текст на Библията, веднъж се сблъсква с окуцял лъв, който случайно влиза в манастира. Докато останалите монаси се скриват, Йероним спокойно гледа животното и изважда от болната му лапа огромен трън. Оттогава хищникът навсякъде съпровожда светеца, пази манастирското магаре и дори изпълнява задълженията му, когато един ден въпреки всичко то е откраднато.

Подобна е и историята и с Герасим Йордански, който също спасява лъв от трън в лапата и опасна загноила рана.

В много митове лъвовете скърбят за починалите божи хора, като с лапите си изкопават за тях гробове – както е в историята на кончината на Павел Отшелника и Мария Египетска.

Лъвовете играят особена роля и в християнските летописи и това не е нещо необичайно. Образът на могъщото и благородно животно, смирено покоряващо се на светеца, изглежда крайно ефектно.

Православните мечки

Мечките заемат почетно място сред свирепите зверове, намерили общ език със светците, особено в православието. Преподобният Сергий Радонежки веднъж се смилява над гладна мечка, като ѝ дава последното си парче хляб. Оттогава двамата се сприятеляват. 

Свети Серафим Саровский, който дълго живее в пещера в гората, също храни огромна мечка с хляб от ръката си, с което силно изплашва дошлата да го навести монахиня Матрона.

По логиката на развитие на историята мечките би трябвало някак да послужат на божиите хора, но не – те просто се появяват, вземат хляба от ръцете на човека и му позволяват да ги погали.

Това би могло да се случи и днес, като се има предвид интелектът и любопитството на мечките, както и липсата им на какъвто и да било страх от хората.

Според преданието потомците на спасената от Сергей Радонежки мечка идват веднъж годишно на гроба му и три пъти му се покланят за това, че е спасил техния прародител от гладна смърт…

Жабешка истина

Що се отнася до общуването с по-дребните животни, тук на първи позиции е свети Франциск Асизки, живял в края на XII и началото на XIII век. Той носи Божията вест на птиците и растенията, проповядва на гълъбите и цветните полета и се отличава с изключителна доброта и милосърдие към всичко живо.

Веднъж укротява свиреп вълк людоед, тероризиращ околностите на град Губио, като убеждава хищника да живее в мир с хората.

Не изостава и Антоний Падуански – католически светец от XIII век, син на знатен лисабонски рицар, взел решение да стане монах. За разлика от по-известните чудотворци, които усмиряват лъвове, вълци и мечки, Антоний избира по-скромни твари, затова пък в големи мащаби.

Веднъж когато е в град Римини, той напразно се опитва да покръсти местните еретици в истинската вяра. Когато думите му не дават ефект, светецът застава на брега на мястото, където реката се влива в морето, и се обръща към рибите. Те се отзовават на проповедта в огромно множество и показват глави над водата, възприемайки думите на Антоний и отваряйки уста в знак на разбиране и благодарност. След такова представление повечето еретици се покръстват в правата вяра.

В друг случай Антоний чете лекция в манастира в град Монпелие, когато през отворените прозорци навлизат с оглушително квакане жабите от близкото езеро. Монасите искат да затворят прозорците, но светецът ги спира и вежливо се обръща към жабите с молба да отложат пеенето си за известно време. Те разбират думите му, с което още повече издигат авторитета на Антоний сред монасите.

На други етапи от биографията си Антоний дори споделя хляба си с плъхове, спасява гълъбица от нападение на ястреби и заставя едно магаре да му се поклони. Макар да звучи скромно, но в контекста на конкретните ситуации ефектът не е по-малък от укротяването на лъв. 

Способността за общуване с животни, за опитомяването им с добра дума или усмиряването им с твърда ръка е много полезна, ако човек води отшелнически живот в диви местности или ако екзекуцията чрез изяждане от лъвове е нещо обичайно.

Най-вероятно повечето светци, способни на чудеса, не са се надявали на Божията помощ по този въпрос, а сами са усвоили майсторството на дресировката. Но кой знае, неслучайно казват, че добрата дума железни врати отваря.

Вижте още и ⤵️
Кое е духовното ви животно според зодията
Две думи които ще променят живота ви!