Вицове за баби и дядовци

Омотани в шалове, балтони, ушанки и одеяла, семейство пенсионери зъзне край изключения радиатор.- Е-ех! - въздъхва сред облаче пара от устата му дядото, ако бях малко по-млад, щях да стана първи айдук и апаш!...- Кой? Ти апаш!... - едва не изпищява бабата. - Какъвто си схванат и вързан, веднага ще те спипат и набутат на топло!- Тъй де, тъй! На топло.

Бабата пее приспивни песни на внучката си. Пее час, втори, трети...Накрая спира да си почине. Внучката отваря очи и пита:- Бабо, а може ли сега да заспя?

- Чада мои, - казва дядо на внуците си - през целия си живот не съм пушил, не съм пил, не си лягах по първи петли, нито веднъж не съм поглеждал друга жена, освен баба ви. И ето, утре ще празнувам своето столетие.- А как? - учудено пита едно от внучетата...

- Моят прапрапрадядо дошъл в Америка да търси свободата, но я намерил за кратко... прапрапрабаба ми дошла със следващия кораб.

Разговор между баща и син на гарата:- Тате, тате, баба точно с този влак ли ще замине?- Точно, точно, не се отвличай, а отвивай гайките по-бързо!

Пристига еврейският Дядо Мраз и пита: "Дечица, какво искате да ви продам?"

Двама пенсионери разговарят:- Наборе, както е тръгнало жизненото ни равнище, ще падне два метра под земята.

- Извинете, случайно да сте от София?- Не.- А познавате ли баба ми?- Не, защо?- Просто разказвате същите вицове, който съм слушал от нея преди четиридесет години.

Железопътна гара. Побелял железничар в униформа върви край влака и почуква с чук колелата на вагоните.- Дядо, какво правиш? - пита любопитно детенце.- Ох, миличко, от петдесет години почуквам с тоя чук по колелата. Мога ли да помня защо го правя?

Примери от турския разговорник:Рицарят на печалния образ - Баш бабаит кахър сурат.Хеви-метъл група "Iron Maiden" - Джангър-тайфа "Тенеке ханъм"....Примерен доклад на пилот до контролната кула:Докладва пилотът - самолетът е в изправност, тример в средно положение, пистата е свободна, разрешете излитане.Докладлаф пилот ефенди - аеропландъ маанъ йок, тример кантар гиби, кър ачик, ха бакалъм.

-Защо всички слизат от автобуса!? Последната спирка ли е вече? - пита старица младеж.-Не, не е последната, но се качи контрольор.

В самолет:- Карай към Виена!- Не мога за Чипровци съм.- Как за Чипровци, бе?! Там няма летище.- Не знам. Разбери се отзад с бабата от Сопот, с картофите и леката картечница.

Една баба се качва в рейс и заговаря първия седнал човек, който вижда:- Моля ви се, ще ми отстъпите ли място?- Но... отзад е пълно с празни места!- Да... но аз не мога да стигна дотам.- Не можете ли да помолите някой да ви помогне, аз не мога да стана.- Моля ви.Така след 3-4 настоятелни молби от страна на бабата човекът казал:- Е, добре... тогава ще карам прав!

Лети самолет. Един от пилотите обаче, без да иска, натиснал бутона за високоговорителите, така че всички пасажери можели да чуят разговора в кабината.- Ще си пийна едно кафе и отивам да опъна стюардесата, рекъл единият пилот.В това време стюардесата разнасяла храна на пътниците. Като чула думите на пилота, цялата се изчервила и хукнала към кабината да предупреди за конфуза. А една баба, седяща край пътеката, се обадила:- Не бързай, чедо, той каза, че първо ще си изпие кафето.

Един велосипедист блъска дядо. Велосипедистът слиза от колелото и му помага да се изправи.- Вие сте щастлив, че днес ми е свободен ден! - казва велосипедистът.- Защо? - пита дядото- Защото иначе карам автобус...

Лети Баба Яга гола из гората яхнала метла и насреща й излиза горският магьосник.- Ти какво, бабиер, да не си изкукуригала! - изкрещял той. - На стари години се мотаеш гола из гората и смущаваш обитателите!- Това ми е еротичната рокля! - вреснала му Баба Яга.- А... - смутил се магьосникът. - Ами такова... да беше я огладила!

В гората организирали маскен бал. Чуди се Баба Яга какво да облече и си вика:- Абе, какво да се обличам, май гола да отида, то като мен друга не може да има!- Минава на другия ден Зайо и гледа Баба Яга седнала на едно дърво:- Баба Яго, какво е това дето си го облякла?- Костюма за бала, Зайо.- Е, хубаво де, ама да го беше поизгладила...

Застанала царицата пред огледалото и попитала:- Огледалце, огледалце от стената, кажи коя е най-хубавата на Земята?А огледалцето отвърнало:- Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но по-як спонсор има една друга грозота......И така победителка в конкурса "Мис България" станала Баба Яга...

Приказката за Червената шапчица, разказана от филмов критик:
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер.Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Майкъл Дъглас). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие.Въпреки, че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми, като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа.Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване: за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои са само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излетия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на персонажа, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Петър Стоянов решил да види как живеят обикновените хора и се поразходил. Срещнал малко момче.- Къде е баща ти?- Отиде на работа с новата кола.- А майка ти?- Отиде на пазар със старата кола.- А кой е в къщи?- Баба, гледа телевизия на новия Панасоник.- Виждаш ли, момче, за всичко това трябва да сте благодарни на мен!- Бабо, бабо, чичо от Америка си е дошъл!