Вицове за баби и дядовци

- Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? - Ами значи, клеча си аз в храстите... - И чакаш да дойдат фашистите ли? - Е да, едното не пречи на другото...

Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: - Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека! - А защо не им сече и главите? - Ами главите им вече бяха отсечени...

Внуче пита дядо си: - Дядо, ти участвал ли си във войната? - Да, момчето ми, участвал съм.... - А, там ли ти откъснаха ръката? - Да, момчето ми, там.... - А, как стана това? - Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми....

- Дядо, ти какво правеше през войната?- Бях в контраразузнаването.- А с какво се занимаваше там?- Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника...

Между холивудски звезди: - Не се представяй за лейди! Ти дори не знаеш коя е баба ти! - Права си, за баба ми се разправят най-различни неща. Някои дори твърдят, че си ти...

Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон - между тях може да е и вашата баба!"

Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година...

- Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. - Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! - Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" ... а очите му добри, добри...

Пенсионери скандират пред МС: - Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: - Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! - Точно затова - отговарят пенсионерите...

Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: - Абе бабо? Бе слона дали може да лети? - Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? - Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. - Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много...

Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят: - Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет. - О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино - всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари. Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат: - А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал. - Ама ти как отиде, с коя агенция? - попитал другия. - Че как с коя, с "Орбита", нали е най-добрата туристическа агенция. - Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с "Вермахта".

Събужда се някакъв пенсионер една сутрин и какво да види - в къщата му светло, топло, парното работи, има топла вода... И изкрещява с ужас: - Жено! Комунистите са се върнали на власт!

Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: - Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. - А за кого гласувах? - попитала старицата. - Бабо - строго я скастрил наблюдаващият, - у нас изборите се тайни!

Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...". Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..." Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?" Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: "Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен..."

Защо Баба Марта е люта? Защото Април е мек а Февруари - къс.

Баба и дядо гледат анимационен филм. - Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса. -Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.

Поручик Ржевски разговаря с Наташа Ростова за войната.Наташа Ростова:- Ох, война, война. Студ, глад...Ржевски (замислено):- Да, да... Ето например, в нашия полк един хусар открадна от една старица в селото яйца и за това го обесиха!Наташа Ростова:- За какво? Нима за яйцата?Ржевски:- Абе не, за шията.

Поручик Ржевски и Наташа Ростова разговарят за войната. Тя: - Ех, война, война. Студ, глад, смърт... Ржевски: - И още как! Ето например, тази зима един хусар от нашия полк открадна в селото от една старица яйца и за това го обесиха! Наташа Ростова: - За какво? Нима за яйцата? Ржевски: - А не, за шията.

- Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? - Госпожо, дядо почина и аз от мъка... - Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? - А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията...

Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си: - Днес помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво, Иванчо, ето ти 1 лев. На другия ден Иванчо идва с Марийка. - Днес помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво на вас, ето ви по 1 лев. Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо. - Защо днес идвате двама души? - Защото бабата се съпротивляваше...