Време за прочитане - 7 мин.

Четенето на мисли

За какво мисли той? Какво ѝ е в ума? Какво искат от мен? Ех, ако можехме да четем чуждите мисли, колко по-прост и приятен би бил животът….

Обикновена телепатия - какво мислят околните?
Обикновена телепатия – какво мислят околните?

Мислен лабиринт

Едва ли. И хората, притежаващи телепатични способности, ще се съгласят с това. Те имат кардинално противоположно желание: “да заглушат“ мислите на околните. Първо, защото да се ровиш в съзнанието на близки и не дотам близки хора, съвсем не е тактично. Второ, не е особено приятно (съгласете се, за какво ли само не си мислим понякога!). И трето – извънредно уморително е.

Струва ни се, че да четем мислите на друг човек, е все едно да разлистваме интересна книга. Не, потокът на съзнанието няма нищо общо нито с увлекателен роман, нито с познавателен почерк. В главата ни едновременно се ровят стотици различни мисли и съвсем не е лесно да изплува най-главната от тях. Смятате, че сте съсредоточени върху нещо важно – например гадаете дали любимият ще ви позвъни или се безпокоите как началството ще оцени работата ви. Но едновременно с това имате множество други грижи, въпроси, размисли: “Какво ще е времето през уикенда?”, “Да взема заема във левове или във франкове?“, “Да не забравя да купя захар“, “Какво бръмчи там?“ и т н и т н. И това е само на съзнателно ниво! А какво става в подсъзнанието, по-добре е да не мислим.

А сега си представете, че сте успели да проникнете в съзнанието на събеседника си. Много ли ценна информация ще може да извлечете  от подобен хаус? Едва ли. Така че да се четат чужди мисли (в буквалния смисъл), е неблагодарно и безполезно занимание. Но да разбираш околните, да ги усещаш, е друго нещо. И тази наука може да се усвои.

От своята камбанария

Запомнете главния принцип на “четенето на мисли“: за да разбереш за какво всъщност мисли събеседникът, трябва … да се превъплътиш в него, да влезеш “под кожата“ му. На пръв поглед, може да изглежда просто, особено ако става дума за близък човек.

Типична ситуация: приятелка се оплаква от мъжа си. Не е важно с какво не ѝ е угодил: не ѝ отделя внимание, печели малко или пък е хванат “в крачка“. Същността е в друга: каква ще бъде вашата реакция? Съжаление към приятелката, възмущение по адрес на съпруга ѝ, а може би – обратното – раздразнение към приятелката, която вечно има претенции към нормалния човек? Във всеки случай ще се постараете да донесете до събеседницата си своите чувства по този повод. А след това да споделите собствените си съображения по въпроса. Защото сте уверени, че тя очаква от вас именно това: съчувствие, морална подкрепа, съвет.

Но защо тогава околните толкова рядко следват нашите ценни указания? Така например същата тази приятелка, независимо от мъдрите ви съвети, продължава да живее със своя “неудачник“. Смятате, че не ѝ достига смелост, сила на волята? Нищо подобно. Това означава само едно: все пак вие не толкова добре разбирате вашата приятелка. И вашите емоции и умозаключения отразяват именно вашата реакция на проблема, вашето възприятие на ситуацията. Което очевидно се отличава от това на приятелката ви. 

Вътрешна тишина

Така че, ако искате да “четете мислите“ на околните, трябва да се научите да изключвате собствените си мисли. Ето това е най-трудното. Едва ли ще успеете да се справите без предварителна подготовка. Ако просто не озвучавате своите съображения, това все още не означава, че сте се избавили от тях. Да, събеседникът ще може да се изкаже, но дали ще го чуете, е друг въпрос.

За целта ще са ви необходими ½ час време и пълна тишина. Настанете се удобно, отпуснете се, вдишайте няколко пъти дълбоко. За какво мислите? За нищо? Едва ли! Постарайте се да разберете какво става в главата ви. Опитайте се да чуете мислите си и да не ги пропуснете. Представете си, че главата ви е компютър, а всяка мисъл – отворен файл. Виждате надписа на монитора: “Да платя телефона “. Натиснете червеното кръстче в десния горен ъгъл и затворете документа. После какво? Като чели времето се развали? Затваряте и минавате към следващия документ. Рано или късно ще откриете, че вече няма какво “да четете“. Поздравления ! Успяхте да спрете мисления диалог, достигнахте състояние на вътрешна тишина.

Запомнете това усещане и го закрепете – поставете някаква “котва“. Можете да щракнете с пръсти, да прокарате ръка по косите си или да измислите друг удобен “превключвател“. С времето ще можете да влезете в нужното състояние моментално, просто като натиснете съответното “копче“.

Четенето на мисли
Четенето на мисли

Превърни се в слух

Вече сте готови за диалог и имате всички шансове истински да разберете събеседника. Остава да определите тактиката на поведение. Знаете, че не бива да натрапвате (и въобще да съобщавате) на човека собственото си отношение към ситуацията. Той търси друго – разбиране, значи именно това трябва да почувства.

Как учим децата да разпознават емоциите си? Повтаряме ги. Когато детето плаче и се оплаква от коварното приятелче в пясъчника, не трябва просто да му бършем сълзите и още по-малко да му казваме, че Иванчо е лош. Трябва да му кажем: “Ти си разстроен, защото Иванчо ти счупи лопаткат“ (например). Приблизително по същия начин трябва да се държим и с възрастните. Разбира се, в повечето случаи човекът прекрасно осъзнава своите мисли и чувства. Тогава защо да ги озвучаваме? За да знае, че вие го чувате и разбирате.

Например колегата ви се страхува, че не се справя с работата. Как постъпвате? Опитвате се да го ободрите – не се притеснявай, ще успееш да се справиш. Или ще му предложите помощ? Не е нужно да изпреварвате събитията! Може би опитът ви да го утешите, ще бъде възприет като съжаление, от което човекът въобще не се нуждае. Или обратното – колегата ще реши, че се опитвате да се отървете от него. Все още не знаете какво е в главата му, затова не бързайте, натиснете “копчето“ , изключете мислите си и просто внимателно го изслушайте.

Да допуснем, че колегата казва, че се тревожи, тъй като никога по-рано не е правил нещо подобно (притискат го сроковете, има проблемиу дома, шефът не му е обяснил какво точно иска от него). Дайте му възможност да се изкаже, а когато настъпи пауза, спокойно, в утвърдителна форма кажете: “Разбирам: тревожиш се, че няма да се справиш с работата“. Тогава събеседникът ще чуе, че вие не смятате да го осъждате или поучавате, че го разбирате и приемате. Ще ви се довери и ще ви каже всичко: има ли нужда от конкретна помощ или морална подкрепа, или просто му се е приискало да си изкаже болката.

От време на време резюмирайте чутото. Не се притеснявайте от баналности – когато ви молят за помощ, така и кажете: “Ти искаш да ти помогна“. А едва след това предлагайте услугите си или отказвайте. Отново умерено, без въпроси. Не трябва да се интересувате: “Имаш ли нужда от помощ ?”. Вие вече сте разбрали , че е така – защо да питате…

Изключения от правилата

И разбира се, не забравяйте да наблюдавате събеседника. Ако сте се научили да изключвате собствения поток на мислите си, не е трудно правилно да интерпретирате поведението на околните. Не е задължително да изучавате книжките от серията “Езикът на мимиките и жестовете“. Безусловно там има много полезна информация, но ако я възприемате буквално, може окончателно да се оплетете. Ето няколко примера.

Когато събеседникът не ви гледа в очите, значи нещо крие, а дори може и откровено да лъже. Оставете “професионалните“ лъжци – те лъжат, без да се изчервяват, гледайки ви с ясен и невъзмутим поглед. Докато притесненият човек почти винаги отмества погледа си, макар, че намеренията му могат да са кристално чисти.

Или разширените зеници – смята се, че те издават симпатия и неподправен интерес. На теория – да, при условие че наоколо е светло. В сумрака зениците се разширяват механично. А ако се вземе предвид, че различните хора имат различна светлочувствителност, излиза, че и това правило има много изключения. Така че по този въпрос е най-добре да не философствате, а да се доверявате на интуицията си. Успех!

Вижте още и ⤵️
Животът е отражение на нашите постъпки и мисли
Как да материализираме мислите си?
Как влияят негативните емоции на здравето?