Време за прочитане - 6 мин.

св. Варвара – 4 декември

Имен ден празнуват имената: ВАРВАРА, ВАРДАР, ВАРТОЛОМЕЙ, ВАРЧО, ВАРАДИН, Варадин, Варадина, Варда, Вардар, Вардара, Вардьо, Вардена, ВАРЯ

Изберете Пожелания за имен ден

На 4 декември църквата празнува Света великомъченица Варвара. В православието Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Житие на светицата

Още като девойка приема Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква “Свето Преображение” в квартал “Лозенец”.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Заради вярата си в Бога, тя претърпяла мъченическа смърт за Христа от ръката на собствения си баща.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.

Празника в България

В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола.

От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.

Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.

В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.

За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата.

В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.

На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка.

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

Празничната трапеза

На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.

За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.

Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.

Обредна трапеза: царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз.

Празнува се за здравето на децата и стоката.

Традиции и обичаи

Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи.

Те благославят стопаните, пеят обредни песни и наричат за здраве, любов, щастие и берекет. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Тях ги чака всеки стопанин с радос и ги дарява с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.

За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.

В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти и в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение Света Варвара е близка до Света Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).

Поверия

Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали щее добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пилета.

Девойките, които искат да се оженят, на Св.Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Трапезата – в преметена стая, да прясно измазано огнище се слага софра на която се нареждат приготвените посни ястия: медена питка, сол, пипер, шише с вода, варена царевица, жито, нахут, белгур, леща, боб, ошав и др. Празникът е през Коледните пости и се готви само с олио или зехтин.

Не се използват животински и млечни мазнини и белтъци.

 

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. Сега те почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква “Св. Преображение” (квартал Лозенец).

Имен ден празнуват Варвара (от гръцки – чуждоземка), Варя, Варадин, Варда, Варварка и др.

Имени дни през този месец