Три дни, които народът чете като един празник
В началото на декември църковният календар поставя един до друг паметите на трима светци: на 4 декември – великомъченица Варвара, на 5 декември – преподобни Сава Освещени, а на 6 декември – свети Николай Чудотворец. В българската народна традиция трите дати отдавна са слети в обща празнична верига. Варвара и Сава се възприемат като „сестри“ на свети Никола или като негови помощнички, които приготвят всичко за неговия голям ден. Най-кратко това е казано в популярната поговорка:
„Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава.“
Какво има на масата в трите дни
- На Света Варвара трапезата е скромна: медена питка, купичка мед, сол, пипер и шише вода.
- На Свети Сава домакините вече готвят за следващия ден – Никулден.
- На Свети Никола на трапезата се слагат рибник – цял шаран, изпечен в тесто, – боб, постни сарми и обредна пита.
4 декември – света Варвара
Девойката от кулата
Варвара произхожда от знатно езическо семейство в град Илиопол. Тя била необикновено красива и баща ѝ, ревнив и подозрителен, я затворил в кула, за да я скрие от чужди погледи. Самотата не я озлобила – напротив, гледайки света през прозореца, девойката дълго мислила за неговия Създател. По-късно бащата ѝ позволил да излиза, надявайки се, че тя ще си избере съпруг. Вместо това Варвара срещнала християни и се кръстила.
Когато разбрал това, бащата заповядал да я бичуват и издействал от градския управител Мартиан смъртна присъда. По негово настояване Варвара била обезглавена. Преданието разказва, че наказанието не закъсняло – и бащата, и управителят били убити от мълния. През VI век мощите на светицата били пренесени в Константинопол.
Обичаите на Варвара
В южните краища на България народът почита светицата като покровителка на шарката и на детските болести. Затова на Варвара и на следващия ден жените не захващат никаква къщна работа, за да не разгневят светиците. Те месят „благи пити“, намазват ги с мед и ги раздават из махалата. Според старото вярване с мед се намазва и челцето на децата, за да ги отмине „баба Писанка“ – така наричали шарката.
У тракийските българи в навечерието на празника се нарежда първата от трите кадени вечери, наричана „кадилка“. Стопанката изпича обреден хляб и вари жито, в което добавя зърна леща, грах и боб. Върху хляба се поставя и пали дълга восъчна свещ, навита на кълбо – „варварската свещ“.
Същата свещ се запалва отново на другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва, – а след това се прибира и пази цяла година. Когато се зададе градушка, жените я изнасят навън и я палят с вярата, че тя ще укроти бурята.
Трапезата се прекадява от най-възрастната жена в дома. Тя вдига хляба високо над главата си – колкото по-високо, толкова по-високи да бъдат посевите. През тази първа кадена вечер в огнището гори дебел пън. Пепелта му се събира и после се разпръсква по нивите за богата реколта.
Рано сутринта на празника стопанките хвърлят на двора варена царевица и ограждат мястото с въже, за да не се разпиляват кокошките по чуждите дворове.
5 декември – свети Сава
Монахът от Кидронската долина
За Църквата 5 декември е ден на светец мъж – преподобни Сава Освещени, основател на много манастири в Палестина и на прочутата лавра, която и до днес носи неговото име. Роден е в Кападокия в богато и знатно семейство. Едва осемнадесетгодишен постъпва в манастир, където учи и приема монашество.
Целият му дълъг живот е търсене на уединение, в което да се отдаде изцяло на молитвата и на мисълта за Бога. Живее в обители и в пещери край тях, докато най-накрая се оттегля в пещера над Силоамския поток. Там прекарва няколко години в пълна самота и непрестанна молитва. Постепенно при него започват да идват и други, които търсят тих живот далеч от света. Скоро цялата долина се изпълва с отшелници, оставили всички земни грижи и уповаващи се само на Бога.
След смъртта на майка си Сава получава голямо наследство и с него строи манастири и болници, както и две странноприемници – в Йерихон и край пещерите, около които вече се е оформила неговата лавра. Братята в нея стават много и Йерусалимският патриарх го поставя за духовен водач на отшелническите обители. Свети Сава почива спокойно в своята пещера, на 94-годишна възраст, в първата половина на VI век.
Сава в народните представи
Интересно е, че в българските вярвания Сава често е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, която властва над чумата. В някои краища обаче празнуват деня като празник на светец мъж, когото смятат за покровител на вълците – „вълчи пастир“. За връзката между двете „сестри“ се казва:
„Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“
На Сава в къщата текат приготовленията за Никулден – меси се, чисти се рибата, подготвя се празничната трапеза.
Семейните служби в Северна България
В Северна България на Варвара, Сава и Никулден се правят семейно-родови служби. Тогава се колят и курбани за къщите, вдигнати през изминалата година.
6 декември – свети Николай Чудотворец
Епископът, който спасявал мореплаватели
Още като дете свети Николай е пример за добродетел и въздържание. През целия си живот той се отказва от материалните блага и раздава имота си на бедните. Когато е избран за епископ на град Мира в югозападната част на Мала Азия, добрите му дела стават още повече.
Един от най-известните разкази за него е свързан с поклонническото му пътуване до Божи гроб. В открито море корабът попада в силна буря и един от моряците загива. Свети Николай се помолил кротко и с цялото си сърце – морето утихнало, а загиналият моряк се съживил. Историите за чудесата му се разпространяват по пристанищата чрез разказите на моряците и така той става един от най-почитаните светци. Свети Николай почива мирно около 342 г. На сайта ни можете да прочетете и молитви към свети Николай Чудотворец.
Според църковното предание тялото му останало нетленно и от него произтичали чудеса. През 1087 г. мощите на светеца са пренесени в италианския град Бари, където в негова чест и до днес се провеждат многодневни църковни тържества.
Рибникът и поверията около него
Най-характерното ястие за Никулден е рибникът. Докато чистят рибата, жените внимават люспите да не паднат на земята – според поверието, който стъпи върху тях, ще го сполети тежка беда. Костта от главата на шарана, която прилича на кръст, се запазва, защото се е вярвало, че пази децата.
До рибата се нареждат постни ястия и специален обреден хляб, известен с различни имена – параклис, служба, богов, колак, никулденска погача. Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях се раздава на близки и съседи. Всеки на трапезата трябва да опита риба – старото правило гласи:
„На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе.“
Трапезата за празника
Трудност: Средна
Никулденският курбан
Свети Никола е един от светците, на които най-често се обрича семеен курбан – след тежко премеждие, след отминала беда или просто „за здраве на къщата“. Курбанът на Никулден е винаги рибен и се приготвя по точно определен начин. От него задължително се раздава, а на трапезата се канят роднини и приятели. Често тази семейна служба съвпада с имения ден на стопанина или стопанката.
В някои села в Пловдивско на Никулден жените палят свещи, раздават пити и храна, целуват камъните или иконата на светеца и оставят пред нея малки дарове – пари, цветя или кърпи.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.