Петров пост: кога започва, колко трае и какво се яде

Какво представлява Петровият пост

Петровият пост е един от четирите многодневни пости в православния календар. Наричат го и Апостолски, а в древността е бил известен като Пост за Петдесетница. Името му идва от празника, към който води – денят на светите първовърховни апостоли Петър и Павел на 29 юни.

Постът напомня за самите апостоли. След като на Петдесетница приели даровете на Светия Дух, те се подготвяли с пост и молитва, преди да тръгнат да проповядват Евангелието по всички краища на света. Християните следват техния пример.

Кога започва и кога свършва

За разлика от Коледния пост, който има постоянни дати, Петровият е подвижен и дължината му се мени всяка година. Причината е, че началото му зависи от датата на Великден, а краят е винаги един и същ.

• Начало – понеделникът след Неделя на Всички светии, която е първата неделя след Петдесетница.
• Край – 28 юни, в навечерието на празника на апостолите Петър и Павел. На 30 юни пък се чества Съборът на светите дванадесет апостоли.

Колкото по-рано е Великден, толкова по-дълъг е постът – той може да продължи няколко седмици. При много късен Великден остават само няколко дни, а в някои години постът изобщо отпада. В периода на поста попада и Неделята на всички български светии.

Защо се пости точно след Петдесетница

След Възнесението Христово много от първите християни приели мъченическа смърт заради вярата си. Сред тях са и апостолите Петър и Павел. Затова постът, който предшества тяхната памет, напомня за страданията на ранната Църква и за служението на апостолите.

Според църковното учение, изпълнени с Духа на истината, апостолите научили и тайната на духовното въздържание. Постът очиства сърцето и така човек става по-възприемчив за Божията благодат и по-силен срещу изкушенията. Ето защо след радостните празници Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата отново призовава вярващите към въздържание – за да опазят и умножат даровете, получени чрез църковните Тайнства, в своя християнски живот.

Колко стар е този пост

Петровият пост води началото си от най-ранните векове на християнството. Той се споменава още в т.нар. Апостолски постановления, където е казано:

„След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта.„

Постът се утвърждава особено след като в Рим и Константинопол – още преди разделението на Църквата – са издигнати храмове в чест на първовърховните апостоли. Константинополският храм е осветен на 29 юни и от този момент денят става особено тържествен както на Изток, така и на Запад. В Православната църква постепенно се затвърждава и обичаят вярващите да посрещат празника след подготовка с пост и молитва.

Какво се яде по време на Петровия пост

Този пост е по-лек от Великия пост преди Великден. Подобно на Коледния, през него се разрешава рибата – с изключение на сряда и петък. Не се консумират месо, яйца, мляко и млечни продукти, нито други храни от животински произход освен рибата и морските дарове.

Ето кои дни имат специални правила:

• 24 юни – Рождество на св. Йоан Кръстител, или Еньовден. На този празник риба се разрешава независимо от деня от седмицата.
• 28 юни – навечерието на празника, когато се пази строг пост. Ако датата се падне в събота или неделя, постът се облекчава и се разрешават олио и вино.
• 29 юни – ако празникът на апостолите Петър и Павел е в сряда или петък, се разрешава риба.
• 30 юни – ако Съборът на дванадесетте апостоли съвпадне със сряда или петък, се яде само постна храна с олио и вино.

Светите отци предупреждават да не се прекалява с тежестта на поста. Непосилното въздържание лесно води или до пълен отказ от него, или до гордост. Опитът на вярващите показва, че разумният пост не изтощава, а дава лекота, яснота на мисълта, трезвост, радост и усещане за чистота.

Как да прекараме поста

Храната е само външната страна. Църквата настоява, че същността на поста е духовна:

• Участие в богослуженията – редовното ходене на църква е от изключително значение. Без него постът губи красотата и дълбочината си, а и онова, което му придава смисъл – общението с Бога.
• Изповед и причастие – добре е поне веднъж по време на поста човек да се изповяда и да се причасти.
• Без оправдания – според църковните наставления нито начинът на живот, нито заетостта или обстоятелствата оправдават леността и небрежието. Всичко зависи от това колко сериозно гледаме на вярата си.

От християнска гледна точка физическото въздържание само по себе си е безполезно, ако не е съпроводено от духовен пост и ако усилието не е насочено към Бога. Постът и молитвата служат, за да усети човек Божието присъствие в душата си и да се освободи от всичко нечисто.

Накратко за Петровия пост

• Започва в понеделника след Неделя на Всички светии и завършва на 28 юни.
• Продължителността му зависи от датата на Великден и е различна всяка година.
• Не се ядат месо, яйца и млечни продукти, но рибата е разрешена извън сряда и петък.
• На Еньовден риба може да се яде независимо от деня.
• Най-строг е последният ден – навечерието на Петровден.
• Смисълът му е не в менюто, а в молитвата, участието в църковния живот и вътрешното очистване.

Хората с болести или специални нужди, както и всеки, който се готви за причастие, трябва да уточнят начина на постене със своя изповедник – това изрично е записано и в църковния устав по-долу.

Правилото за поста в Типика

За ориентир, ето какво гласи Църковният устав (Типикът) на Българската православна църква за постите през цялата година:

В Църковния Устав (Типика) на Българската Православна Църква е установено следното правило за поста:

„На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава „елей и вино“.

През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.“

Източници

www.pravoslavieto.com