22 септември – Денят на Независимостта на България: история и празник

Всяка година на 22 септември България отбелязва своята Независимост. На тази дата през 1908 г. в Търново е прочетен манифестът, с който страната скъсва последните зависимости от Османската империя и от княжество се превръща в царство. Празникът често се бърка с други две национални дати, но смисълът му е различен: 3 март напомня за Освобождението, 6 септември – за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 22 септември – за пълния суверенитет на държавата.

Накратко: какво се случва на 22 септември 1908 г.

• Къде: в старопрестолния Търново, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, а след това и на хълма Царевец.
• Кой: княз Фердинанд I прочита манифеста, а правителството на Александър Малинов е подготвило самото решение.
• Какво се променя: васалното княжество става независимо Българско царство, а владетелят приема титлата цар на българите.
• Признаване: Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта през април 1909 г.
• Официален празник: по решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Три национални дати, които често се бъркат

В училище всички учим за Освобождението, Съединението и Независимостта, но с годините те лесно се смесват в паметта. Полезно е да ги подредим:

• 3 март 1878 г. – Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската война и на робството. Българската държава е възстановена, но не напълно свободна.
• 6 септември 1885 г. – Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Страната става по-голяма и по-силна, но продължава да бъде васална.
• 22 септември 1908 г. – обявена е Независимостта. Едва от този момент държавата сама решава вътрешните и външните си въпроси, без да се отчита пред султана.

Трите събития образуват една обща линия – от възстановяването на държавата, през нейното обединение, до пълния ѝ суверенитет. Без последната стъпка първите две остават незавършени. Затова 22 септември с право може да се нарече логичният завършек на делото, започнато през 1878 г.

Защо независимостта е била необходима

След Освобождението българската държава формално остава зависима. Мирните договори я задължават да спазва режима на капитулациите – привилегии, които Великите сили имат в Османската империя. На практика това означава облекчен внос на европейски фабрични стоки, срещу който местните производители трудно могат да се конкурират. Така икономиката на младата държава е спъвана отвън, а политиката ѝ остава под чужд надзор.

Когато през 1885 г. Източна Румелия и Княжеството се обединяват, следващата голяма цел на българските политици става ясна – пълна независимост. Остава само да се появи подходящ момент.

Подходящият момент през есента на 1908 г.

Обстановката в Европа през 1908 г. се оказва изключително удобна. Вниманието на Великите сили е заето с френско-германския спор за Мароко. Австро-Унгария, една от силите, наложили Берлинския договор, се готви сама да го наруши, като анексира Босна и Херцеговина. Княз Фердинанд се среща с император Франц Йосиф във Виена, за да съгласуват действията си.

Междувременно в Османската империя младотурците вземат властта с преврат, а по железопътната линия Одрин–Белово, част от Източните железници в Южна България, избухва стачка. Кабинетът на Малинов използва ситуацията и поема контрола над линията. Тази стъпка предизвиква икономическо напрежение с Австро-Унгария и за кратко дори разколебава Фердинанд, но правителството вече е решило – провъзгласяването ще стане на 22 септември в Търново. Изборът на старата столица не е случаен: актът трябва да покаже, че новото царство продължава традицията на Второто българско царство.

Церемонията в Търново

В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ Фердинанд прочита манифеста, след което се отслужва молебен за благоденствието на държавата. Министър-председателят Малинов прочита текста още веднъж – този път на Царевец, пред хилядно множество. По повод събитието е учреден и възпоменателен медал.

Пълният текст на Манифеста към българския народ

Ето думите, с които Фердинанд обявява независимостта – в оригиналния им правопис и стил:

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

Фердинанд I

Международната реакция и дипломатическата битка

Почти едновременно Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. Така Берлинският договор е нарушен два пъти – веднъж от София и веднъж от Виена. Османската империя отговаря със заплахи за война. България обявява мобилизация, но в същото време показва, че е готова спорът да се реши мирно.

Великите сили не искат голяма война на Балканите, затова въпросът се пренася на масата за преговори. Първо на българска страна е спечелена Британската империя, която поставя едно условие – София и Високата порта да започнат пряк диалог. Българската делегация се оглавява от Андрей Ляпчев. Турция настоява за голямо обезщетение, на което Малинов отговаря, че независимост не се купува, а армията е частично мобилизирана.

Ролята на Русия и трите протокола

Изходът е намерен с посредничеството на Русия, която също не желае конфликт в региона. През 1909 г. са подписани три документа – руско-турски, българо-турски и руско-български протокол. Схемата е следната:

1. Русия опрощава на Турция военните задължения, останали от войната от 1877–1878 г.
2. В замяна Турция се отказва от всички финансови претенции към България и признава независимостта ѝ.
3. България поема ангажимент да изплати на Русия 82 милиона франка в срок от 75 години.

Официалното турско признаване идва през април 1909 г., а в рамките на около десет дни след него и европейските сили признават България за независимо царство.

Какво спечелва България

С обявяването на независимостта страната вече не е васално княжество, а равноправна европейска държава и пълноправен участник в международните отношения. Нараства и авторитетът ѝ навън. Една от най-старите държави в Европа отново се появява на картата като напълно самостоятелна – след близо пет века османско владичество. Създадени са и условия за борба за освобождаването на българските земи в Тракия и Македония, които остават под османска власт.

Радостта обаче се оказва краткотрайна. Само четири години по-късно започва Балканската война¹, а скоро след нея и Първата световна война. Двата конфликта завършват с две национални катастрофи за България. Може би и затова значението на 22 септември дълго остава в сянка и се оценява едва в по-ново време.

Търново – градът, който пръв почита датата

Търновци са първите, които осъзнават колко голямо е събитието, на което са станали свидетели. Затова този празник е рядко изключение – той получава заслужената си оценка още в момента, в който се случва.

Нови имена на улиците само три дни по-късно

Малко известен факт е, че едва три дни след прокламацията Общинският съвет на Търново гласува на редовна сесия предложение на двама съветници: улиците „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ да получат името „Цар Фердинанд I“, а една улица-булевард да бъде наречена „22 септември“. Това е първата проява в цялата страна, посветена на събитието.

Гора в памет на независимостта

На търновци това не им се струва достатъчно. Тогавашният главен лесничей предлага в града да бъде залесено място, което да напомня на българите какво се е случило там. На извънредно заседание на 1 декември 1908 г. съветът приема идеята и избира хълма Трапезица – близо до града, удобен за разходки и неразделно свързан със средновековната му история.

Първото честване през 1909 г.

Първите тържества в страната, посветени на Независимостта, се провеждат в Търново на 22 и 23 септември 1909 г. Те са особено пищни. В града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски и членовете на Министерския съвет. Програмата включва молебен в храма „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещение на гостите в Преображенския манастир.

Как се празнува Денят на Независимостта днес

В по-новата ни история празникът се отбелязва от 1998 г., когато Народното събрание го обявява за официален. Главните чествания по традиция не са в София, а във Велико Търново, пред паметника на Независимостта. Обикновено те започват с тържествено прочитане на манифеста. Вечерта на 22 септември хълмът Царевец се осветява от хиляди цветни прожектори в аудиовизуалния спектакъл „Звук и светлина“, който събира много зрители под открито небе.

Денят е повод да си припомним, че свободата на една държава не е само военна победа, а и търпелива дипломация, правилно избран момент и смелост за решение. Именно това съчетание прави 22 септември 1908 г. една от най-значимите дати в новата българска история.

1. Източник: Wikipedia – First Balkan War[↩]