Български пословици и поговорки, подредени по теми

Двете думи често се използват като синоними, но в народописа между тях се прави разлика. Пословицата е завършена мисъл с поука – тя казва нещо вярно за живота изобщо, например че на лъжата краката са къси. Поговорката е по-скоро образен израз, който описва конкретен човек или положение, без да дава урок – като „остана с пръст в устата“.

Тук сме събрали над двеста от тях и сме ги подредили по теми, за да се четат по-лесно. Към всяка група има кратко обяснение на някои от по-неясните изрази. Някои думи в тях са остарели или диалектни – „доде“ и „дорде“ значат „докато“, „кросно“ е тъкачният стан, а „гьол“ е локва или малко езеро. Където една пословица се среща в два варианта, сме запазили и двата.

За труда, търпението и бързането

Българинът е бил земеделец и занаятчия, затова не е чудно, че голяма част от пословиците възхваляват постоянството и предупреждават срещу прибързаността. „Бързата работа – срам за майстора“ е напомняне, че всяко нещо иска своето време, а „Два пъти мери, един път режи“ съветва да помислим, преди да предприемем нещо необратимо. Обратната страна са хората, които правят сметка без кръчмар: онзи, който „купил магаре, че тогава взел да мисли има ли трева“, или онзи, за когото „още Петко нероден, а шапката му шият“.

• Който ляга рано, рано и става.
• Рано пиле рано пее.
• Който ходи полека, висока планина изкачва.
• Бързата кучка слепи ги ражда.
• Бързата работа – срам за майстора.
• Който бърза, късно стига.
• Два пъти мери, един път режи.
• Желязото се кове, дорде е горещо.
• Дървото се превива, доде е младо.
• По-добре късно, отколкото никога.
• Ако не тече, поне капе.
• Мокър от дъжд се не бои.
• Юнак без рана не ходи.
• Който няма воля, всичко му е неволя.
• Сговорна дружина, планина повдига.
• На вълкът му е дебел врата, защото си върши работата сам.
• Бързият не ходи за вода, а жадният.
• Който не работи, не трябва да яде.
• Яде като мечка, работи като буболечка.
• Две дини под една мишница не се носят.
• Между два стола човек на земята пада.
• Една лястовица, пролет не прави.
• Утрото е по-мъдро от вечерта.
• Купил магаре, че тогава взел да мисли има ли трева.
• Още Петко нероден, а шапката му шият.
• Рибата още в морето, той приготвил тигана.
• Изтъках си платното, да ти дам кросното.

За думите, езика и мълчанието

Народът винаги е знаел, че думата има сила, и е съветвал да се пести. „Казана дума, хвърлен камък“ означава, че изреченото не може да се върне, а „Езикът кости няма, ама кости троши“ – че с приказки може да се нарани по-тежко, отколкото с юмрук. Интересна е и „Тебе думам дъще, сещай се снахо“: казваш нещо на един човек, а всъщност се целиш в друг, който е наблизо и трябва да разбере намека.

• Добра дума път проправя.
• Езикът кости няма, ама кости троши.
• Казана дума, хвърлен камък.
• Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
• Стара рана заздравява – лоша дума се не забравя.
• Голям залък хапни, голяма дума не казвай.
• Мълчанието е злато.
• Тебе думам дъще, сещай се снахо.
• Баба едно знае и едно си бае.
• Две жени – цял пазар.
• Ти си пей Пенкеле, кой ли те слуша.
• Кучето лае, кервана си върви.
• Дим се вдига, пламък няма.
• Всяко чудо за три дни.

За парите, имота и алчността

Тук се срещат две противоположни нагласи. От една страна е пестеливостта – „От ситни парици стават жълтици“, тоест богатството се събира от дребни суми. От друга е трезвото съзнание, че имотът не е всичко: „Имот се в гроба не носи“, а по-съвременната шега „Няма катафалка с ремарке“ казва същото. Думата „борч“ в „Борч къща разтуря“ е стара и означава дълг. „Човешкото око шепа пръст го напълня“ пък напомня, че алчността свършва чак със смъртта.

• Времето е пари.
• От ситни парици стават жълтици.
• От много глава не боли.
• Ако има в паницата, ще има и в лъжицата.
• Ако си богат, всекиму си сват.
• Имаш ли хляб, кучета много.
• Имот се в гроба не носи.
• Няма катафалка с ремарке.
• Борч къща разтуря.
• Дето имотът, там и душата.
• Човешкото око насита няма.
• Човешкото око шепа пръст го напълня, нищо друго.
• Очи пълни – ръце празни.
• С едната ръка дава, с двете взема.
• Всеки тегли чергата към себе си.
• Всеки да се разпростира според чергата си.
• Сърдитко Петко, празна му торбичката.
• Един зяпа, друг лапа.
• Гладна мечка хоро не играе.
• Гладен вълк и сред село влиза.
• Не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава.
• Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
• Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.

За приятелите, роднините и любовта

Семейството и родът заемат централно място в народната мъдрост. „Кръвта вода не става“ значи, че роднинската връзка надделява над всяка кавга, а „Чедо си раждаш, брат не можеш“ подчертава, че брат е даденост, която не може да се замени. В любовта пословиците са по-скоро иронични: „Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак“ се казва за двама, които много си подхождат – обикновено не като комплимент. „Орташката работа“ е работа в съдружие, а изразът в двата си варианта предупреждава, че тя рядко върви добре.

• Приятел в нужда се познава.
• Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш.
• Брат брата не храни, ала все го брани.
• Братската злоба милост няма.
• Кръвта вода не става.
• Чедо си раждаш, брат не можеш.
• Майчина поука – синова сполука.
• Крушата не пада подалеч от дървото.
• Много баби – хилаво дете.
• Любовта е сляпа.
• Невиждани очи се забравят.
• Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак.
• На сила хубост не става.
• Трай, моме, за хубост.
• Който иска жена без кусур (недостатък), без жена остава.
• Два остри камъка брашно не мелят.
• Не му ща ни меда, ни жилото.
• Храни куче да те лае.
• Гарван гарвану око не вади.
• Орташката работа и кучетата не я ядат.
• Орташката работа, псетата са я яли.

За лъжата, лицемерието и завистта

Тази група е сред най-богатите. Образът на „преправения светец“ – човек, който показва благочестие, а върши обратното – се среща в няколко варианта: „Денем светец, нощем крадец“, „Ангел му е името, дяволски му делата“. „Има си крушката опашка“ се казва, когато зад нещо явно се крие неизказана причина. „Присмял се хърбел на щърбел“ описва човек, който подиграва другите за недостатък, който самият той има – както и „Не види гредата, види иглата“.

• На лъжата краката са къси.
• Който лъже, себе си лъже.
• Бог да те пази от преправени светци.
• Прекален светец и Богу не е драг.
• Денем светец, нощем крадец.
• Ангел му е името, дяволски му делата.
• Бяло му лицето, черно му сърцето.
• Вълк в овча кожа.
• Вълкът козината си мени, нрава – не.
• Лисицата обича не курника, а кокошките.
• Тихата вода е най-опасна.
• В мътна вода лесно се лови риба.
• Рибата се вмирисва от главата.
• Крадецът вика: дръжте крадеца!
• Хитрата сврака – с двата крака.
• Шило в торба не стои.
• Има си крушката опашка.
• Гузен негонен бяга.
• Който завижда, не вижда.
• Чуждото яйце е с два жълтъка.
• Не види гредата, види иглата.
• Присмял се хърбел на щърбел.
• Двама се карат, третият печели.
• Скарали се врабците за чуждото просо.
• Видяла жабата, че коват вола, и тя вдигнала крак.
• Наяла се въшката, че излязла на челото.
• Маймун седяло, маймун излязло.
• На краставичар краставици не продавай.

За справедливостта и възмездието

Вярата, че всяко дело рано или късно се връща към онзи, който го е извършил, е дълбоко вкоренена в народното мислене. „Господ забавя, ама не забравя“ дава утеха на онеправдания, а „Какво си дробил, това ще сърбаш“ е по-грубото, битово лице на същата мисъл – щом си накъсал хляб в паницата, ще изядеш попарата. Историята за стомната, която ходи за вода, докато един ден се счупи, предупреждава, че късметът при рисковани постъпки не трае вечно.

• Господ забавя, ама не забравя.
• Който копае гроб за другиму, сам пада в него.
• Какво си дробил, това ще сърбаш.
• Каквото посееш, това ще пожънеш.
• Кой каквото прави, на себе си го прави.
• Каквото повикало, такова дошло.
• Каквото почукало, такова се обадило.
• Който вади нож, от нож умира.
• Който високо хвърчи, от високо пада.
• Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, третият път се счупила.
• Волът рие земята, ала на гърба му пада.
• На чужд гръб и сто тояги са малко.
• Един ридае – друг нихае.
• Едни плачат, други скачат.
• Клин клина избива.
• Огънят гори там, където падне.

За съдбата, времето и живота

Народът е гледал на живота спокойно и донякъде фаталистично. „Всеки с късмета си ходи“ – всеки носи своята орис. „Всяко зло за добро“ утешава, че и от неприятностите понякога излиза нещо хубаво. „Родил се теле, умрял вол“ се казва за човек, който цял живот не е постигнал нищо. „Да би мирно стояло, не би чудо видяло“ пък се отнася за онзи, който сам си е потърсил белята.

• Времето ще покаже.
• Що са дни, все са напред.
• Всяко зло за добро.
• Всяко нещо си има две лица.
• Няма роза без бодли.
• Всеки с късмета си ходи.
• Роди ме с късмет, па ме хвърли на смет.
• Господ дал, Господ взел.
• Бог високо, цар далеко.
• Който не се е родил, той няма да умре.
• Животът е като стълба – едни се качват, други слизат.
• Старост – нерадост.
• Родил се теле, умрял вол.
• Никой не е безгрешен.
• Ако има грешка, има и прошка.
• За всяка болка си има лек.
• Здрав дух – здраво тяло.
• Да би мирно стояло, не би чудо видяло.
• Камъкът си тежи на мястото.
• Доде вятър не повее, гората се не люлее.
• Всяко дърво си има червей да го яде.
• От всяко дърво свирка не става.
• Малкото камъче прекатуря колата.
• Като се прекатури колата, пътищата са много.
• След дъжд – качулка.
• Стадо без мърша не бива.

За ума, опита и глупостта

Опитът в народната мъдрост струва повече от годините: „Не питай старило, питай патило“, тоест съвет търси от онзи, който е преживял нещо, а не просто от по-възрастния. „Парен каша духа“ описва човек, който след една лоша случка става прекалено предпазлив. Има и любопитна поговорка, свързана със сънищата: „Гладна кокошка просо сънува“ – човек сънува онова, за което мисли и което му липсва наяве. „Боли го зъб, та куца“ се казва за някой, чието оправдание няма нищо общо с истинската причина.

• Човек се учи от що му се случи.
• Не питай старило, питай патило.
• Неволята учи.
• Повикай неволята, тя ще те научи.
• Парен каша духа.
• На страха очите са големи.
• Страх лозе пази.
• С огън шега не бива.
• Главата му побеля, а умът му не дойде.
• Ум море, глава – шамандура.
• Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
• Учен да те бие, прост да те не милва.
• Не знае на две магарета плявата да раздели.
• Взел клечка да бие мечка.
• Луд умора няма.
• Всеки си има свойта лудост.
• Всичко, което лети, не се яде.
• Търси под вола теле.
• Морето не е до колене.
• Срещу ръжен не се рита.
• Всяка жаба да си знае гьола.
• Не съм слънце да огрея навсякъде.
• Гладна кокошка просо сънува.
• Болна Божка за кокошка.
• Бистра водица, мирна главица.
• Пиян човек – съдран човал.
• Криво седи, право съди.
• Око да види, ръка да пипне.
• Ако вървиш след бръмбар, ще стигнеш до лайно.
• Едно лайно разваля цяла каца с мед.
• Хубавите круши прасетата ги ядат.
• Вместо да му извадят очите, му изписаха веждите.
• Къде го чукаш, къде се пука.
• От трън, та на глог.
• Куче влачи – диря няма.
• От мухата прави слон.
• Прави го от кумова срама.
• Боли го зъб, та куца.

Образни изрази и сравнения

Последната група са поговорки в тесния смисъл – готови образи, с които описваме човек или положение. „Глас в пустиня“ е призив, който никой не чува, „Скроили му шапка“ значи, че са му натопили или подредили някаква неприятност, а за някой, който „си е сложил главата в торбата“, се казва, че е поел смъртен риск. „Като свиня по Коледа“ е умислен човек, който усеща, че го чака нещо лошо.

• Глас в пустиня.
• Остана с пръст в устата.
• Отиде коня в реката.
• Скроили му шапка.
• Неговата песен е изпята.
• Сложил си главата в торбата.
• Между чука и наковалнята е.
• Ще го намериш като игла в купа сено.
• Да ти върви като по вода.
• Лепят му се като мухи на мед.
• Широко му е около врата.
• Досаден като конска муха.
• На всяко гърне мерудия.
• Мъчи се като грешен дявол.
• Бяга като дявол от тамян.
• Обича го като куче тояга.
• Умислил се като свиня по Коледа.
• Ни чул, ни видял.
• За вълка говорим, а той в кошарата.

Живата мъдрост

Повечето от тези изрази не са записани от един автор – те са се шлифовали векове наред в разговорите на село, на мегдана и край огнището. Затова често съществуват в няколко варианта, различни от край до край на страната. Ако знаете пословица, която липсва тук, или я помните в друг вид, тя е също толкова истинска – народната мъдрост живее, докато хората я повтарят.

Струва си да ги разказваме и на децата. Една добре подбрана пословица често обяснява повече от дълга лекция, а и се запомня от първия път. Затова не е чудно, че и днес, в съвсем различен свят, „Приятел в нужда се познава“ и „Каквото посееш, това ще пожънеш“ звучат точно толкова вярно, колкото и преди сто години.