Власовден – свети Власий, Муковден и обичаите за добитъка

Власовден накратко

Власовден се пада на 11 февруари. Тогава Православната църква чества паметта на свети свещеномъченик Власий, епископ Севастийски. За българското село обаче денят има и друго, много по-земно значение: това е празникът на добитъка и най-вече на впрегатните волове, от които някога зависела цялата година. Затова в обичаите му се преплитат християнската почит към светеца, грижата за животните и раздаването на обреден хляб.

Дата на именния ден

Власовден – свети Власий, Муковден и обичаите за добитъка отбелязваме на 11 февруари 2026г., (сряда).

Кой е свети Власий

Свети Власий е бил епископ на град Севастия (Себастея) в Малка Армения – земи, които днес са част от Турция. Житието го описва и като лечител. По време на гоненията срещу християните той бил подложен на тежки мъчения – бит, изтезаван с железен гребен – и накрая обезглавен заради вярата си. Църковното предание поставя смъртта му около 312 година.

Почитта към него е широко разпространена и извън православния свят. Италианците го наричат Сан Биаджо, а испанците – Сан Блас. На иконите светецът нерядко държи именно железния гребен – оръдието на мъченичеството му. Преданията му приписват много чудеса и изцеления, особено на гърлото при деца, както и грижа за болни животни. Тази връзка с животните е и мостът към народния празник.

Светецът и старият бог Волос

Много изследователи на фолклора смятат, че в народната представа образът на свети Влас е наследил част от чертите на древнославянския бог Волос, наричан в различни краища и Велес. Волос бил покровител на животните и горите, на лова и търговията. В съзнанието на нашите предци обаче от цялата тази широка роля останала главно една – закрилата над домашните животни.

В славянската митология Велес е много повече от пазител на стадата. Той се свързва с мъдростта и знанието, с магията, със сръчността и изкуствата. В още по-стари пластове на вярванията той има отношение и към смъртта, разбирана не като край, а като преход: душата приключва един житейски кръг и се подготвя за следващо въплъщение. Това развитие славяните си представяли като движение напред по права линия – за разлика от източните учения, в които всичко се върти в спираловиден цикъл.

Какво означава думата „влас“

Около името на празника има няколко тълкувания и самото им многообразие показва колко пластове са се наслоили в него:

• Болестта „влас“ – така старите българи наричали тежко стомашно-чревно заболяване, което причинявало мор по добитъка, и раната, която оставало при оздравяване. Според народното обяснение празникът носи името на тази болест.
• „Косъм“ – думата е сродна с „власинка“ и „власеница“. Това насочва към скотовъдеца, облечен в кожи на животни.
• „Власт“ – от старото „власть“ (сила, мощ) и „власти“ (владея, притежавам, господствам).

Името Велес пък се извежда от корена „ве-“, „веле-“, който носи смисъла на нещо голямо, велико, могъщо.

Защо се празнува за добитъка

За селския стопанин воловете били основната работна сила – с тях се оре, с тях се пренася реколтата. Болест в обора означавала беда за цялото семейство. Затова Власовден се приемал като ден, в който се „откупва“ здравето на животните за идната година. Почти всички обреди са насочени към това да се спечели благоволението на светеца, за да опази добичетата от „влас“ и да заздравяват раните им.

Празникът засягал и други занаяти. Земеделците го спазвали, за да не „власеят“ нивите им – тоест житото да не изкласи празно, само стрък без клас. Овчарите го почитали, за да не се раждат агнетата „власати“, с груба вълна.

Забраните на деня

Най-важното правило на Власовден е животните да почиват. Воловете не се впрягат, защото според легендата на този ден те разпасват деветте колана, с които са опасани. Който наруши забраната, рискува според поверието болест или смърт на животното си.

Забраните излизали и извън обора. Жените не месели, за да не „власее“ брашното, и не преди, за да не падне „влас“ в очите им и в очите на децата. Изобщо се избягвала всякаква „власата“ работа. На много места това се разбирало като пълна забрана за домакинска и полска работа през деня.

Как минава празничният ден

Хлябовете за здраве

Денят започва в тъмното. Още преди да съмне, стопанката замесва тесто за обредни краваи и пити. Хлябовете обикновено са безквасни, а горната им страна задължително се намазва с пчелен мед. Месят се два вида – единият носи името „Света Петка“ (наричан още Боговица), а другият – „Свети Влас“. Първият се раздава за здраве на съседите и близките, а вторият се слага в храната на добитъка.

Воловете на водопой

Стопанинът извежда воловете от обора и ги разресва. Стопанката изнася краваите в решето и надява по един на рога на всеки вол. Така стопанинът повежда животните към реката. На водата разчупва хлябовете, натопява ги в течащата вода и с тях първо храни воловете. С останалото черпи срещнатите по пътя хора и ги благославя. Смисълът е ясен – добичетата да са здрави през цялата година.

Защо на места казват Муковден

След като опекат питите, жените ги разнасят топли из махалата, намазани с мед или с рачел – плодове, сварени в гроздов сок. Докато подават хляба, те мучат, ритат и „бодат“ като говеда. Тази игра е дала второто име на празника в някои краища – Муковден.

Когато стопанинът се прибере от водопоя, събира цялото семейство около трапезата, приготвена от стопанката. Всички хапват прави. Докато ядат, децата мучат и ритат с крака, а главата на семейството изрича благословия, на която всички отвръщат:

„Ла се влачи влас, в дьн’ Земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!“ „Амин!“

Вярва се, че след тези думи през годината няма да боледуват нито хората, нито животните.

Муфканицата в Калояново

В Калояново Власовден е запазил особено жив вид. Тук обичаят се нарича Муфканица и подготовката започва ден по-рано, на 10 февруари. Младите мъже събират дърва и ги трупат на кръстопът в селото. Някога дървата се носели от гората, а днес всеки донася нещо от собствените си запаси за огрев.

На самия празник, преди зазоряване, кладата се запалва и се поддържа, докато се получи хубава жарава. Нощта е дълга, а февруари е студен, затова мъжете си носят по шише домашно вино или ракия. Жените междувременно правят от остатъка тесто малки кравайчета. Първото, извадено от пещта, слагат на главата на някое от животните в обора, а останалите вързват в бохча – за мъжете, които след чашките ще огладнеят.

Най-забавната част е състезанието: двама мъже застават от двете страни на огъня и се „бият“ като рогати говеда. Победителят получава питка със сирене. Огньовете може да са няколко – в различни махали, ако участниците са много.

В този ден звучното „Мууу“ зад гърба на някоя булка или мома не е обида. В Калояново то се приема като приятелски поздрав, знак на уважение и пожелание животните в дома ѝ да са здрави и да се плодят.

Сродни празници в народния календар

Власовден не е единственият празник, посветен на добитъка. Обредите му приличат на тези за Силвестровден, Летния Симеоновден (Симеон Орач), Герасимовден, Гергьовден и Зимния Симеоновден (Симеон Богоприемец). Зад всички тях личат следи от много стари езически вярвания, в които домашните животни, а особено впрегатният добитък, получават почти култова почит.

На места Власовден се отбелязва с шествия с волове. Те са своеобразна надпревара – кой ще се покаже като най-добрия стопанин в селото. По същността си това е имитативна магия: показва се здраво и силно животно, за да бъдат такива всички животни. Шествието има и по-дълбок смисъл. С него селото символично очертава своята, „опитомена“ и подредена територия и я отделя от чуждото и дивото, откъдето според вярванията идват болестите.

Как да отбележим Власовден днес

Малцина вече отглеждат волове, но смисълът на празника лесно може да се пренесе в съвременния дом. Ето няколко идеи, вдъхновени от старите обичаи:

• Опечете пита с мед и я споделете със съседите – точно както стопанките някога разнасяли топлия хляб из махалата.
• Погрижете се за животните около вас – домашния любимец, кучето на двора или птиците през студения февруари. Грижата за тях е в основата на празника.
• Почерпете именниците и им честитете празника – денят е и голям имен ден.
• Разкажете на децата защо на места го наричат Муковден. Играта с мученето и „бодането“ е весел начин те да запомнят обичая.

Така Власовден остава това, което е бил винаги – ден на благодарност към животните, които помагат на човека, и на щедрост към хората наоколо.

Именници

Влас, Власена, Власенка, Власи, Власка

Пожелания за Власовден

На 11 февруари имен ден имат всички, които носят името Влас и производните му (пълният списък е в началото на статията). Ето няколко кратки пожелания за тях:

Честит имен ден! Нека работата ти върви леко, а парите идват сами и в изобилие.

Пожелавам ти здраве, защото с него всичко останало се урежда. Сърцето ти да е леко, а джобът – тежък. Честит имен ден!

Честит празник! Много радост, обич и късмет във всичко, с което се захванеш. Носи името си с гордост още много години!

Като свети Влас пази стадата, така и около теб да има хора, които те пазят и обичат. Наздраве и честит имен ден!

Още идеи ще намерите в нашата колекция пожелания за имен ден.

Трапезата

Празничната маса е скромна и подчинена на обреда: топли пити с мед или рачел, кравайчета, а където се пали огън – питки със сирене и домашно вино. Повече за ястията и за това как се подреждат, ще откриете в статията за обичаите и традиционната храна за Власовден.

Вътрешни препратки